Западногерманецът Шулце, който бил представител на своята химическа компания на Изток, пътува през 1986 т. за панаира в Лайпциг, когато спира в автосервиз и случайно се запознава с една жена. Шулце е запленен от добре облечената жена и те започват връзка. Измерението "Изток-Запад" на отношенията им е било вълнуващо, но и до ден-днешен той не е сигурен дали тя наистина го е обичала, или просто го е използвала, пише Ройтерс.
"Не знаех, че тя е нещатен информатор на Щази", казва 66-годишният Шулце, който сега е екскурзовод в затвора "Хоеншонхаузен" в Източен Берлин, където е лежал преди три десетилетия. "Едва по-късно, когато бяха повдигнати обвинения в шпионаж, всичко започна да изглежда по друг начин", добавя той.
Тези истории на съблазняване, двуличие и предателство, характерни за шпионажа в епохата на Студената война, сега отново са във фокуса на вниманието в навечерието на 30-годишнината от падането на Берлинската стена на 9 ноември, довело до обединението на Германия.
Известно време, след като вече имал връзка с жената, Шулце разбрал, че нейният съпруг - с когото били разделени - работи в Щази. Цялата картина обаче се изяснила едва когато през 2009 г. медии съобщили за досиета й в Щази. Под ръководството на директора си по въпросите на разузнаването Маркус Волф Щази се усъвършенства в използването на т.нар шпионите "Ромео" - агенти, които с чар и хитрост хващали в примката си източници на ценна разузнавателна информация.
Шулце не знае, че на неговата любима е възложено от Щази да завързва запознанства със самотни пътници и бизнесмени от Запада. Пред него тя твърди, че иска да избяга на Запад, но той още не е сигурен дали това е било нейно желание, или от Щази са искали тя да продължи да работи за тях на Запад.
Три години преди падането на стената Шулце е арестуван на границата, когато иска да напусне ГДР. В колата му е намерено писмо от жената, в което тя пише за работата на съпруга си, както и пари, които тя искала Шулце да занесе на Запад.
Той е обвинен в шпионаж, а на следващия ден любимата му също е арестувана, но той не е сигурен в какво е била обвинена. В крайна сметка източногерманските власти оттеглят обвиненията в шпионаж, нелегален трафик на хора и издаване на държавни тайни - които биха довели до продължителна присъда - и той е осъден на две и половина години затвор за валутни престъпления и помагачество за незаконно преминаване на границата.
"Да ви кажа, това е тежък удар. Първо трябва да осъзнаеш какво е станало", казва той за манипулацията с чувствата му. "Сега знам, че са го направили умишлено, точно в това ги обвинявам".
Шулце смята, че вероятно заради това, че е бил западногерманец, с него са се отнасяли по-добре в "Хоеншонхаузен", където през 50-те години е било широко използвано физическото насилие, преди да се наложат психологическите методи на разпит. Той е прехвърлен в друг затвор, преди да бъде освободен през октомври 1987 г. Месец по-късно била освободена и неговата любовница, излежала присъдата си, работейки в кухнята на "Хоеншонхаузен". В затвора те се видели, но Шулце казва, че връзката им приключила около времето на излизането им от затвора. След обединението тя започнала да продава коли и била управител на хотел на Запад.
След обединението на Шулце първо му било трудно да се върне в затвора, но той иска да направи така, че хората - включително деца, родени много след рухването на Източна Германия - да знаят какво е ставало зад стените на този затвор. Сега той разказва своята история пред някои от над 455 хиляди души, които посещават годишно "Хоеншонхаузен".
В него са лежали хиляди политически затворници, а сега той е превърнат в музей и мемориал. "Този период все още ме вълнува и затова сега правя обиколки тук, за да предам посланието" казва Шулце.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
