Преди около година Доналд Тръмп представи проекта „Златен купол“ (Golden Dome for America) — амбициозен щит срещу балистични, хиперзвукови и крилати ракети. Системата е замислена като наследник на Стратегическата отбранителна инициатива на Роналд Рейгън от 80-те години на миналия век. Обещанието на администрацията бе категорично: щитът ще блокира близо 100% от входящите заплахи и ще заработи напълно преди края на втория президентски мандат на Тръмп.
Днес обаче ситуацията около проекта е по-скоро противоречива, съчетавайки реален технически напредък с рязко растящи разходи и нерешени въпроси пред Конгреса.
Първоначалните финансови разчети от около 175 милиарда долара вече са актуализирани на 185 милиарда, като основната причина за повишението е разширяването на космическите компоненти.
Независимите оценки на Бюджетната служба на Конгреса са значително по-високи, като прогнозират разходи между 161 и 542 милиарда долара за период от 20 години.
Някои отбранителни анализи дори предупреждават, че при пълен обхват на системата цената може да надхвърли 1 трилион долара.
За фискалната 2027 г. администрацията е поискала 17,5 милиарда долара, разчитайки на специфични бюджетни процедури за по-лесно приемане в Сената, но забавянето на средства от миналата година вече се отразява на темповете в отбранителната индустрия.
Централният и най-оспорван елемент на „Златния купол“ са орбиталните прехващачи — сателити, проектирани да унищожават ракети още в началната фаза на техния полет.
Генерал Майкъл Гетлайн от Космическите сили изрази пред Конгреса известни технически съмнения, подчертавайки, че космическото прехващане ще влезе в производство само ако се докаже като достъпно и мащабируемо.
Въпреки това на 24 април бяха обявени договори за 3,2 милиарда долара с 12 водещи компании, сред които SpaceX, Lockheed Martin, Northrop Grumman и Raytheon, за разработка на прототипи. Тестовете са планирани за 2028 г.
SpaceX заема ключова роля в проекта, като освен в консорциума за прехващачи, компанията на Илон Мъск участва и в разработването на оперативния софтуер заедно с Palantir и Anduril.
Опитът на SpaceX със съзвездието Starlink се счита за пряко приложим при изграждането на мрежата от стотици специализирани сателити за наблюдение, необходими за функционирането на Купола.
Вече се тестват и ранни наземни компоненти, като системата за 360-градусово сензорно засичане на крилати ракети и дронове.
Въпреки оптимизма на военните, че се изгражда реален хардуер, много експерти остават скептични относно срока до 2028 г. Те посочват, че амбицията за прехващане в началната фаза на полета изисква огромен финансов и човешки капитал, който тепърва трябва да бъде осигурен от Конгреса.
Дали „Златният купол“ ще се превърне в реална защитна стена или ще остане скъпа политическа амбиция, зависи до голяма степен от това дали космическите технологии ще се окажат икономически ефективни за масово производство.
