В Северна Швейцария, край брега на Рейн, започва строеж, който на пръв поглед изглежда като поредния голям инфраструктурен проект. Всъщност под тихия град Лауфенбург се изгражда съоръжение, което може да се превърне в един от най-важните енергийни експерименти в Европа, пише money.bg.
Компанията FlexBase Group строи най-голямата redox-flow батерия в света. Планираният ѝ капацитет е 2,1 GWh, а мощността – над 1,2 GW. Самата компания сравнява мащаба с този на АЕЦ „Лайбщат“ – най-голямата ядрена централа в Швейцария.
Разликата е съществена: тази система няма да произвежда електроенергия, а ще я съхранява и връща обратно в мрежата, когато е най-нужна.
Именно това я прави толкова важна.
С навлизането на все повече възобновяеми източници Европа има нужда не само от производство на ток, а от огромни буфери, които да поемат излишъка при силно слънце и вятър и да го връщат при пикова консумация.
Първата фаза предвижда 800 MW мощност и 1,6 GWh капацитет. В окончателния си вариант системата трябва да достигне 1,2 GW и 2,1 GWh – достатъчно, според компанията, за захранване на около 210 000 домакинства за едно денонощие.
Ако работи на максимална мощност, батерията ще може да отдава енергия около час и 45 минути. Тоест тя не е заместител на електроцентрала, а гигантски „шоков абсорбатор“ за мрежата.
Мястото също не е случайно. Лауфенбург се намира до историческата „Звезда на Лауфенбург“ – подстанция, където през 1958 г. за първи път са синхронизирани електрическите мрежи на Германия, Франция и Швейцария.
Днес същата точка може отново да се окаже символична за бъдещето на европейската енергетика.
Проектът включва и AI център за данни с мощност 480 MW – детайл, който вече не е второстепенен. Изкуственият интелект се превръща в един от най-бързо растящите консуматори на електроенергия, а центровете за данни оказват все по-сериозен натиск върху мрежите.
В Швейцария потреблението на подобни центрове вече се е удвоило за пет години – от 2,1 до 4 TWh между 2019 и 2024 г.
Въпреки мащаба, около проекта има и скептицизъм. Литиево-йонните батерии все още доминират пазара заради масовото производство и падащите цени. Redox-flow системите са по-обемни, по-сложни и изискват сериозна инфраструктура – резервоари, помпи, мембрани и големи пространства.
Затова Лауфенбург е не просто строеж, а тест.
Ако технологията докаже, че може да работи в такъв мащаб, Европа ще получи нещо много по-ценно от една огромна батерия – модел за стабилизиране на енергийната система в епохата на възобновяемите източници, AI натоварването и все по-непредвидимото потребление.
