Пекин нулира „Силата на Сибир - 2“. Посещението на Владимир Путин в Пекин стана нагледно потвърждение на новата геополитическа реалност, в която Русия, включително и заради инвазията в Украйна, окончателно фиксира статута си на по-млад партньор и ресурсен придатък на КНР. Зад парадната стена от витиевати изявления за „многополюсен свят“ и „безгранично приятелство“ се крие прогресираща десуверенизация на Москва.
Това пише политическият анализатор, известен под псевдонима „Сито Сократа“, предава Dialog.UA.
Основният икономически и символичен резултат от тези преговори изглежда като пореден и изключително болезнен провал за Кремъл: Си Дзинпин отново отказа да даде съгласие за реализацията на стратегическия газопровод „Силата на Сибир - 2“.
В навечерието на пътуването Путин публично изразяваше надежда, че „практически всички ключови въпроси“ по енергийното сътрудничество са съгласувани!
В Пекин пристигна безпрецедентна по мащаб делегация, включваща петима вицепремиери, ключови министри и ръководители на най-големите държавни корпорации, сред които Алексей Милер („Газпром“) и Игор Сечин („Роснефт“).
В окончателния списък от 40 подписани документа обаче не се оказа нито едно споразумение, засягащо „Силата на Сибир - 2“.
Китайският лидер в публичните си изяви дори не спомена жизненоважния за РФ проект.
Реакцията на пазара последва незабавно. Веднага след приключването на преговорите акциите на „Газпром“ на Московската борса рухнаха с 3,5%, отнемайки над 100 милиарда рубли от капитализацията за денонощие.
След тях надолу тръгнаха и книжата на Тръбната металургична компания (ТМК), които загубиха 6% на фона на липсата на дългоочакваните поръчки за тръби с голям диаметър.
Провалът на преговорите повлече след себе си целия руски фондов пазар, демонстрирайки критичната уязвимост на руската икономика от капризите на Пекин.
За Китай визитата на Путин стана само елемент от голяма дипломатическа игра. Показателно е, че няколко дни преди Путин Си Дзинпин прие в Пекин президента на САЩ Доналд Тръмп, наричайки тази среща „историческа“ и „епохална“.
Притискайки руския президент в графика между посещенията на лидера на Белия дом и министъра на външните работи на Иран, Пекин нагледно демонстрира кой е истинският център на глобалната дипломация.
Зависимостта на Москва от китайците има дълбок характер на десуверенизация.
В рамките на продължаването на Договора за добросъседство Русия беше принудена отново безотказно да потвърди китайските претенции към Тайван и да поеме задължения да не влиза в съюзи, способни да нанесат вреда на сигурността на КНР.
Китай, напротив, запазва пълна свобода за маневриране, дозирайки строго подкрепата си за Москва, за да не попадне под вторичните санкции на Запада.
Западните медии и независими аналитични центрове са единодушни в оценката си за резултатите от срещата на върха.
Например френската преса характеризира положението на Русия като „стратегически васалитет“ (vassalité stratégique), отбелязвайки, че изолацията от европейските пазари е лишила Москва от пространство за маневриране, превръщайки „обръщането на Изток“ в еднопосочен път.
Немските експерти подчертават строгия прагматизъм на КНР. На Пекин не му е нужен скъпоструващият проект „Силата на Сибир - 2“ при условията на Кремъл.
Китай диктува вътрешни субсидирани цени за газа и изисква Русия сама изцяло да плати строителството на инфраструктурата. Си Дзинпин съзнателно забавя процеса, разбирайки, че времето работи за него, а отчаянието на Москва само ще расте.
Поради това посещението потвърди дълбокия дисбаланс на силите.
Русия зависи критично от китайския импорт на електроника и автомобили, както и от покупките на петрол, докато Китай успешно диверсифицира доставките на суровини от Централна Азия и страните от Персийския залив.
Визитата на Путин в Китай през май 2026 г. окончателно разсея мита за „равноправен съюз“.
Останала без европейския пазар и без китайския договор за „Силата на Сибир - 2“, Русия стремително губи икономическата си самостоятелност, превръщайки се в покорен васал на Поднебесната империя.
