SIPRI с мрачна прогноза: Край на ерата на разоръжаване, светът влиза в нова ядрена надпревара

Водещите сили модернизират арсеналите си на фона на отслабващия контрол. Разходите за отбрана и търговията с въоръжение достигат рекордни нива от Студената война

https://blitz.bg/svyat/sipri-s-mrachna-prognoza-kray-na-erata-na-razorazhavane-svetat-vliza-v-nova-yadrena-nadprevara_news1089909.html Blitz.bg

Светът навлиза в нова и опасна надпревара в ядреното въоръжаване, а ерата на съкращаване на оръжията след Студената война е приключила. Това е основният извод в годишния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който алармира за широко разпространено отслабване на международните рамки за контрол.

Според данните през 2024 г. почти всички девет държави, притежаващи ядрено оръжие, са продължили да модернизират и разширяват своите ядрени способности. Към януари 2025 г. в света има приблизително 12 241 ядрени бойни глави, като от тях 9614 са в активни военни запаси. Около 3912 бойни глави са разположени на ракети или самолети, а близо 2100 се намират в състояние на висока оперативна готовност. По-голямата част от тях принадлежат на Русия и САЩ, но се предполага, че и Китай вече поддържа част от своя арсенал в готовност.

Краят на разоръжаването и новата реалност

Докладът на SIPRI категорично заявява, че "ерата на съкращаване на ядрените оръжия очевидно е приключила". Основен катализатор за тази промяна е кризата около договора "Нов СТАРТ" между САЩ и Русия, който изтича през 2026 г. През февруари 2023 г. Москва спря участието си, обвинявайки НАТО в съучастие при удари по стратегически руски обекти. Това съживи дебатите за ядрения статут в Европа и Близкия изток.

"Завръщането към ерата на ограниченията ще изисква споразумение между трите ядрени сили – САЩ, Русия и Китай", се посочва в анализа. Експертите отчитат, че докато контактите между Вашингтон и Пекин по темата са се активизирали, те остават "подкопани от подкрепата за Тайван и санкциите".

Дмитрий Стефанович, научен сътрудник в Центъра за международна сигурност към ИМЕО РАН, коментира, че ситуацията е изключително негативна поради "срива" на контрола и обновяването на арсеналите. Той подчертава, че освен старите ядрени сили, не трябва да се пренебрегват и "неофициалните" – Израел, Индия, Пакистан и КНДР. "Те развиват арсенали и не се срамуват да споменават ядрения си статус в контекста на конфликтите, в които участват", казва Стефанович.

По-малко конфликти, но повече жертви

Според данните на SIPRI, броят на държавите, участващи във военни конфликти, е намалял леко от 51 през 2023 г. на 49 през 2024 г. Въпреки това броят на жертвите бележи рязък скок – от 188 000 на 239 000 души. Основните огнища на напрежение остават войната между Русия и Украйна, конфликтът между Израел и "Хамас", както и гражданските войни в Судан и Мианмар.

"Увеличението на броя на жертвите, дори при намаляване на броя на конфликтите, показва, че мащабът на загубите и разрушенията е качествено различен, когато развитите сили участват в конфронтацията", отбелязва Дмитрий Стефанович.

Рекордни военни разходи и печалби за корпорациите

Ръстът на напрежението води до рекордни военни разходи. През 2024 г. те са достигнали 2,7 трилиона долара в световен мащаб – най-високото ниво от края на Студената война. САЩ остават световен лидер с увеличение от 5,7%, следвани от Китай (+7%). В Европа разходите са скочили със 17%, а в Близкия изток – с 9,4%.

Това се отразява пряко върху приходите на отбранителните корпорации. Приходите на 100-те водещи компании в сектора са нараснали с 2,8% през 2023 г., достигайки 632 милиарда долара. Американските компании заемат 41 позиции в топ 100 и генерират половината от световните приходи в сектора (315 милиарда долара).

"Американският военно-промишлен комплекс остава ключов доставчик и бенефициент от конфликтите по света", заявява Прохор Тебин, директор на Центъра за военно-икономически изследвания.

Трансграничните доставки на оръжия за периода 2020-2024 г. са на второ място по интензивност след ескалацията на Студената война през 80-те години. Най-големи износители остават САЩ, Франция, Русия, Китай и Германия, които заедно формират 71% от световния износ. В същото време най-големи купувачи са Украйна, Индия, Катар, Саудитска Арабия и Пакистан

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай