Очите на цял свят са вперени в конфликта в Близкия изток и войната между Израел и САЩ и Иран и последиците от нея. Доставките на петрол в цял свят са засегнати от войната, заради затварянето на Ормузкия проход, а цените всеки ден се променят според развитието на ситуацията.
В хода на конфликта президентът на САЩ Доналд Тръмп постави ултиматум към Иран, като настоя за незабавно отваряне на Ормузкия пролив и прекратяване на действията срещу международното корабоплаване. Той заплаши, че ако исканията не бъдат изпълнени, "една цивилизация ще изчезне от лицето на земята". По-късно обаче Тръмп удължи срока на ултиматума след искане от Пакистан. На 8 април американският президент даде 2 седмици на Иран да се съгласи с исканията на САЩ.
Военен конфликт и как се стигна до тук?
Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран ескалира на 28 февруари 2026 г., когато Вашингтон и Тел Авив започват мащабна съвместна военна операция срещу цели на територията на Иран. Израел обявява операцията под името „Ревящ лъв“ (Lion’s Roar), докато Съединените щати използват обозначението „Епична ярост“ (Epic Fury).
Според израелските отбранителни сили в първата вълна от удари са участвали над 200 изтребителя, които са атакували приблизително 500 цели в различни части на страната. Сред поразените обекти са военни бази, инфраструктура на иранските сили за сигурност, както и съоръжения, свързани с ядрената и балистичната програма на Иран.
Вашингтон и Тел Авив определят операцията като превантивна, насочена към ограничаване на потенциални ядрени и ракетни заплахи от страна на Техеран и към защита на съюзниците им в региона.
Вечерта на 28 февруари израелски официален представител съобщава, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е загинал при въздушен удар в Техеран. По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също потвърждава информацията за смъртта на иранския лидер. Според първоначални данни при атаката са загинали и други високопоставени представители на иранското военно ръководство. Събитието се превръща в ключов момент в ескалацията на конфликта и предизвиква сериозни политически и обществени сътресения в страната.
В отговор Иран започва мащабна ответна операция, включваща балистични ракети, дронове и други оръжия, насочени срещу Израел, както и срещу американски военни обекти и съюзници на САЩ в Близкия изток. Ирански удари са регистрирани или прихванати в държави като Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Йордания, където се намират американски военни бази и стратегически инфраструктурни обекти.
Конфликтът бързо придоби регионално измерение, като различни съюзнически групировки и сили в Близкия изток се включват индиректно. Паралелно с това Иран отправя предупреждения, че може да застраши стратегически морски маршрути, включително Ормузкия пролив, през който преминава значителна част от световния износ на петрол.
Иран многократно предупреждава, че може да ограничи или блокира корабоплаването в района в отговор на военните действия. В началото на март ирански представители заявяват, че ще предприемат „всички необходими мерки“, включително възможно затваряне на пролива, ако атаките срещу страната продължат.
В следващите седмици се съобщава за засилено напрежение в района, включително инциденти с търговски кораби, повишено военно присъствие и операции по наблюдение и охрана. Няма еднозначно потвърждение за пълно затваряне на пролива, но корабоплаването е сериозно затруднено и рисково.
Ултиматумът на САЩ и военноморската ескалация
В отговор на действията на Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп отправя публичен ултиматум към Техеран. Той заявява, че Съединените щати ще гарантират свободата на корабоплаването и че всякакви опити за блокиране на пролива ще бъдат разглеждани като враждебен акт с тежки последици.
След провала на дипломатическите контакти в началото на април, САЩ преминават към по-твърда линия, включително:
- разширени военноморски операции в Персийския залив
- ескорт на търговски кораби
- операции по разминиране
- засилено присъствие на военни кораби и авиация
Паралелно с това Вашингтон обявява мерки, които на практика функционират като военноморска блокада, насочена към ограничаване на иранския износ на петрол и достъпа до международни морски маршрути. Американски сили започват да спират и проверяват кораби, свързвани с Иран, което допълнително изостря напрежението.
Тръмп предупреждава, че при продължаваща ескалация САЩ са готови да нанесат удари по иранска военноморска и енергийна инфраструктура.
Ето защо от БЛИЦ попитахме читателите си Какво ще се случи след изтичане на двуседмичния срок, даден от Тръмп за примирие между САЩ и Иран?
Според най-голям брой от отговорилите независимо какво ще стане след изтичане на срока, цените на горивата и живота у нас ще растат (49.67%). А 23.72% смятат, че военният конфликт ще се задълбочи. За малко над 20% (20.05%) нищо особено няма да се промени. 6.55% смятат, че ще настъпи мир, напрежението ще спадне.
Гласувайте и в новата анкета на БЛИЦ тук, където ви питаме: Поскъпналите горива вдигнаха цените – усещате ли го по джоба си?
