Катастрофата на руски ударен дрон в жилищна сграда в румънския град Галац се превърна в нов сигнал за уязвимостите на Европа пред съвременната война с безпилотни летателни апарати. Според анализ на Bloomberg инцидентът показва, че въпреки повече от четири години война в непосредствена близост до границите на Европейския съюз и НАТО, редица държави все още изпитват затруднения при противодействието на подобни заплахи.
При удара в пристанищния град Галац, разположен на около 20 километра от украинската граница, бяха ранени жена и нейното 14-годишно дете. Румънските власти определиха случилото се като „сериозна и безотговорна ескалация“ от страна на Москва.
През последните години навлизането на руски дронове във въздушното пространство на държави от ЕС и НАТО се превърна в повтарящ се проблем. Само Румъния е регистрирала 47 подобни инцидента от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Сходни случаи са докладвани и в Полша, Финландия, Латвия, Литва и Естония.
Бившият заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоане предупреди, че натрупаните през последните години пропуски в модернизацията на отбраната създават реални рискове за сигурността на източния фланг на Алианса.
Старите системи трудно засичат новите заплахи
Според експерти един от основните проблеми е, че съвременните ударни дронове летят на много ниска височина и често остават извън обхвата на традиционните системи за наблюдение.
Румънските военни съобщиха, че дронът, разбил се в Галац, е бил засечен от радар и впоследствие проследен от изтребители F-16. В определен момент обаче апаратът е намалил височината си до степен, при която е успял да избегне прихващане.
Временният министър-председател на Румъния Илие Боложан призна, че възможностите на страната остават ограничени заради наличното оборудване.
Според анализаторите проблемът не е само технологичен. Все по-честите прониквания на руски дронове поставят под въпрос и общественото доверие в механизмите за колективна отбрана на НАТО.
Юлия Джоя коментира, че ако руски дронове продължават многократно да навлизат в румънското въздушно пространство и да достигат населени места без да бъдат неутрализирани, гражданите неизбежно ще започнат да се питат доколко ефективно работят гаранциите за сигурност на Алианса.
Източна Европа ускорява мерките срещу дронове
В отговор на нарастващата заплаха държавите по източния фланг на НАТО вече предприемат конкретни действия. Полша изгражда мащабна интегрирана система за борба с безпилотни летателни апарати, а Латвия планира разполагането на специализирани подразделения по границата си.
Литва и Естония подготвят законодателни промени, които ще позволят на операторите на критична инфраструктура самостоятелно да заглушават или свалят дронове при необходимост.
Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен определи инцидента като „поредна премината червена линия“, а германският канцлер Фридрих Мерц подчерта необходимостта от допълнително укрепване на източния фланг на НАТО.
Войната в Украйна променя правилата
Военни експерти отбелязват, че войната в Украйна се е превърнала в реален полигон за развитие на безпилотните технологии. Както Русия, така и Украйна непрекъснато усъвършенстват своите дронове, увеличавайки техния обсег, автономност и способност да избягват системите за противовъздушна отбрана.
Това поставя ново предизвикателство пред европейските армии, тъй като традиционните противовъздушни комплекси често се оказват прекалено скъпи за използване срещу евтини ударни дронове. Именно затова все повече държави инвестират в специализирани системи за електронна борба, средства за заглушаване и ново поколение средства за откриване и неутрализиране на безпилотни заплахи.
ФОКУС припомня, че на 29 май руски дрон се разби в многоетажна жилищна сграда в Галац, след като удари покрива на блока и експлодира. При инцидента бяха ранени двама души, а случаят предизвика остра реакция както в Букурещ, така и сред съюзниците в НАТО.
