Една млада жена се превърна в символ на гнева, а снимката ѝ обиколи световните агенции. Ексклузивно за bTV от Истанбул говори Насибе Самсай.

Кичур коса, подаващ се от хиджаб, костваше живота на младо момиче в Иран. Площадите се напълниха, а една жена стана символ на непримиримостта на иранските жени за достоен живот.

Бунт и масови безредици в Иран, президентът плаши с крути мерки

Насибе Самсай се изправи пред света с ножица в ръка, каза "не" на режима в Иран и отряза косата си. Тя е активистка, осъждана два пъти на 12 години затвор, която бяга от Иран в Истанбул, за да продължи бунта си срещу режима в ислямския свят.

Вашата снимка, на която се вижда как режете косата си, обиколи целия свят. В знак на какво го направихте?

Насибе Самсай: Отрязах косата си в знак на протест срещу насилническото правителство на Ислямската република на Иран. Отрязах тази част от тялото си, заради която властта ни тероризира - нас и Махса Амини.

Унищожих я със собствените си ръце и по този начин отрязах ръцете на властта от себе си. Сега по цял свят жени правят същото с косите си. Така показваме, че не искаме повече да сме жертви на потисничество и терор. Аз не мога да съм с хората в моята родина, да бъда рамо до рамо с тях на улицата. Те всеки ден са подложени на обстрел, раняват ги, убиват ги. Отрязах косата си, за да покажа, че съм с тях.

Към кого е насочен вашият протест?

Насибе Самсай: Ако трябва ясно да го кажа, ние се борим за премахване на властта, защото хората в Иран и не само в Иран, но и онези, които са емигрирали и са в чужбина, вече не искат тази власт. Може би преди, когато се борехме за смяна на законите и ценностите, с надежда си мислехме, че все нещо ще се промени и ще заживеем нормално и с тази власт. Но днес, като виждаме какво се случва, се стремим единствено към премахването ѝ.

Как гледате на случващото се в Иран?

Насибе Самсай: От 43 години жените в Иран имаха и имат много ограничения, но умишленото убийство на Махса Амини преля чашата и доведе до там, жените да изкарат наяве омразата, насъбрала се от 43 години насам. И тази омраза се превърна в буря, която е само изхвърли хиджаба - символ на робството, но веднъж завинаги ще измете властта, която причинява само мъка на народа си. Много пъти съм била заплашвана, даже получих заплаха, че ще ме залеят с киселина.

Не мога да кажа, че не ме е страх, напротив. И това е нормално, защото те са безмилостни, наистина нямат милост. Преди сееха терор и страх и в Турция, но аз си върша работа, даже много добре, не ме интересува как ще реагират те. Искам да кажа на всеки, който чува гласа ми, че избавлението на жените е избавление на цялото общество. Нашата съдба не тежи само на нашите рамене, тя е отговорност на всички хора, мъже и жени. Според мен, където и да е по целия свят, ако жените нямат човешки права, там не може да има справедливост и мир. Това е.