Това е нещо като трилър от летище: историята за радикализиран мъж в тийнейджърските си години, който прекарва две десетилетия като производител на бомби, търговец на оръжие, затворник, таен организатор и посредник на тероризма, преди да изчезне в тъмна нощ от един кораб в средата на Средиземно море в една последна неразгадана мистерия.

Сега историята на Бруно Бреге, една от най-енигматичните фигури в сенчестата битка между западните служби за сигурност и международните насилствени екстремисти по време на така наречената „златна ера на тероризма“ през 1970-те и 1980-те години, получи нов обрат.

Нова книга разкрива, как в по-късните си години Бреге е служил не само на скандалния Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос Чакала, но и на правителството на САЩ. Шпионажът на Бреге за ЦРУ му спечели десетки хиляди долари и допринесе за залавянето на бившия му шеф от френските тайни служби през 1994 г.

Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала, най-накрая е заловен от френските тайни служби през 1994 г.

„Бреге беше там във всички важните моменти. Неговата история ни разказва много за насилието и за екстремизма от онова време, но също така наистина ни помага да разберем процеса на радикализация както тогава, така и днес“, каза Адриан Хани, уважаван швейцарски историк и експерт по политическото насилие, прекарал години в пресяване на новоразсекретените архиви и в интервюта на ключовите свидетели, за да ни разкаже историята на Бреге в новата си книга.

Новината, че ЦРУ е готово да наеме за агент човек като Бреге, който е бил два пъти осъден от Израел и Франция за терористичните си дейности и се смята, че той е взривил продемократичната радиостанция в Мюнхен, финансирана от правителството на САЩ, подчертава моралните и етични въпроси, пред които са изправени разузнавателните служби, когато става въпрос за вербуването на такива лица.

Тим Уайнър, базиран в САЩ журналист и носител на награда като автор на история за ЦРУ, каза, че агенцията рядко проявява много скрупули.

„Офицери от ЦРУ в чужбина съществуват, за да идентифицират, вербуват и управляват агентите. Това е единственото нещо, което са натоварени да правят, а по време на Студената война и непосредствените последствия от нея не е имало много тестове за проверка. Повече от един служител на ЦРУ са ми казвали: няма да получите информация за една терористична организация, ако вербувате сестрите на милосърдието“, каза Уайнър пред изданието Observer.

Но Бреге имаше особено противоречива история. Роден през 1950 г. в живописното алпийско градче в италианоговорящата Швейцария, той е повлечен от радикалната атмосфера от края на 1960-те години и започва да отсъства от училище, за да ходи на протестите.

Чете творбите на Че Гевара, иконата на бунтовниците, убит през 1967 г. в Боливия, и на Мао Цзедун. Подобно на много други млади хора на запад, той беше ужасен от войната във Виетнам и виждаше в групите, като Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП), един авангард на глобалната социалистическа революция.

През 1968 г. НФОП стартира своята кампания от атаки срещу международната авиация, която ще им спечели глобална известност. Процесът срещу трима членове на групата, които се опитаха да унищожат израелски пътнически самолет на летището в Цюрих през 1969 г., беше ключовия момент по пътя на Бреге към екстремизма.

Малко след това Бреге се свързва с арабските организации в Швейцария с молба да се присъедини към НФОП, след което пътува до Ливан за обучение. Но първата му мисия се проваля, и той е арестуван през юни 1970 г. при пристигането си в пристанището на Хайфа с експлозивите, които трябваше да използва, за да постави бомба в един универсален магазин в Тел Авив.

След като беше осъден на 15 години затвор, Бреге прекара следващите седем години зад решетките, отказвайки да сътрудничи в замяна на една по-кратка присъда, но след това беше помилван след кампанията от западни леви мислители, писатели и активисти, включително Жан-Пол Сартр и Гюнтер Грас.

Когато е освободен през 1977 г., Бреге публикува книга, но скоро се връща към още по-тайните операции, приемайки поканата от нелегалния Карлос Чакала, който тогава е на върха на своята международна известност след поредицата от гръмките си атаки и престрелки.

Четири години по-късно Бреге взривява бомбата в офисите на „Радио Свободна Европа‘‘. Атаката, която рани шестима и причини огромни щети, беше поръчана от шпионските служби на Николае Чаушеску, румънския диктатор, който даде на Карлос и на новата му организация база, оръжия и паспорти.

Предстоеше още по-лошото. Карлос изпраща младата си немска приятелка заедно с Бреге в Париж да взривяват посолства, и да изнудват за пари за защита на богатите държави от Персийския залив. Когато са заловени от полицията с експлозивите в колата си близо до Шанз-Елизе и изпратени в затвора, Карлос организира кампания от атаки, за да ги освободи, като убива 11 души и ранява много други.

След освобождаването му през 1985 г. Бреге, вече станал баща, продължава да работи за Карлос, и пътува из Западна Европа и Близкия изток, за да се среща за контакти с другите екстремистки групи или да посредничи при сделките с оръжия. Тогава, разкрива новата книга на Хани, той влиза в американското посолство в Берн и сам предлага да шпионира за ЦРУ.

„Той се нуждаеше от парите, но най-вече искаше стабилен доход и известна стабилност. Неговото разочарование беше главно от статута му в групата и от отношението към него. Освен това, това се случваше в късната пролет на 1991 г. и целият свят, който беше позволил на групата на Карлос да процъфтява, вече се разпадаше и той имаше нужда да я напусне, преди да е станало твърде късно“, казва Хани.

Но ако някой в ЦРУ се беше възпротивил в наемането на Бреге като агент, няма никакъв запис за техните опасения в документите, прегледани от Хани. ЦРУ беше подложено на натиск в началото на 1990-те години и имаше нова мисия: борбата с новите заплахи като тези, породени от бившите бойни другари на Бреге.

„Разпадането на съветската империя имаше ефект върху ЦРУ, аналогичен на метеоритния удар върху динозаврите. Много хора се питаха: какъв е смисълът да го има ЦРУ? И отговорът беше: това е борбата с тероризма и борбата с наркотиците... Мечката е мъртва, но има джунгла, която е пълна със змии“, казва Уайнър.

Агенцията прие с ентусиазъм Бреге и му даде месечна заплата от $3000 и му даде кодовото име FDBONUS/1. След седмици на срещи в хотелите, Бреге разказа на агенцията всичко, което знаеше за Карлос и за неговата организация, както и за много други крайнолеви групи.

През следващите четири години Бреге изглежда е доставял информация на ЦРУ, вероятно косвено допринасяйки за ключовите елементи за операцията на френското разузнаване, която успешно залови Карлос в една клиника в Хартум през 1994 г.

Но последната мистерия за Бреге обаче остава неразгадана. През 1995 г. ветеранът-екстремист, превърнал се в агент на ЦРУ, изчезва окончателно, след като се качва на ферибот от Гърция за Италия. Какво се е случило с него е неясно. Дали се е самоубил? Дали е убит? Или е започнал нов живот под фалшива самоличност, предоставена му от бившите му работодатели?Хани казва, че подозрението му е, че последствията от неговите злодеяния най-накрая са го настигнали.

„Аз лично смятам, че това беше един от многото му врагове. Не вярвам, че е още жив, въпреки че технически е възможно. Животът му беше необикновено лично пътуване... но мисля, че е свършило тогава“, каза Хани.

Източник: "Труд", превод: Павел Павлов

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук