Спомени за Хирошима и Нагасаки: Когато Адът слезе на Земята

За целта идейният и научен ръководител на проекта събира на едно място брилянтни умове, сред които има и носители на Нобелова награда като Нилс Бор, Енрико Ферми, Ричард Фейнман и Ханс Бете. В проекта се включват и много други световно известни учени. Директорката на историческия музей в Лос АламосХ ийтър МакКлинъхън разказва, че в края на проекта в Лос Аламос са живели общо 6 000 учени заедно със семействата си, а в разпръснатите из цялата страна лаборатории и производствени халета по проекта са работили над 125 000 души. Самият проект носи името на нюйоркския квартал Манхатън, където е възникнала идеята за създаването на атомна бомба. Първоначално той е бил наречен &quot;Manhattan Engeneering District&quot;, но в последствие всички го наричат просто &quot;Манхатън&quot;.<br /> <br /> &quot;Навремето тук всеки познаваше всекиго. Нямаше никаква йерархия&quot;, разказва Уилям Хъджис, който е работил като химик по проекта. &quot;По време на обяд всеки можеше спокойно да седне до ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Той беше страхотно симпатичен. Всички го наричаха &quot;деденце&quot;, спомня си Хъджис по време на разговора с екипа на Дойче веле.<br /> <br /> Химикът разказва още, че в Лос Аламос са били събрани предимно млади учени. Средната възраст на екипа е била 26 години. Хъджис си спомня за големите партита и още по-големите количества изпит алкохол. Той изтъква обаче, че същевременно младите учени са работили под пълна пара. &quot;Много се опасявахме, че германците могат първи да създадат атомна бомба, която да реши изхода от войната&quot;, казва той.<br /> <br /> <strong>Вторият най-скъп американски проект</strong><br /> <br /> Проектът &quot;Манхатън&quot; е абсолютен приоритет на американското правителство. Финансовите ресурси на практика са неограничени. Проектът започва през 1940 година с бюджет от 6 000 долара. Пет години по-късно обаче сумата набъбва до 2 милиарда долара. &quot;Това е вторият най-скъп американски изследователски проект след мисията за кацане на Луната&quot;, казва директорката на историческия музей в Лос Аламос.<br /> <br /> Интересно е да се отбележи, че учените работят паралелно върху създаването на две бомби - уранова и плутониева. На 16 юли 1945 година е извършено първото изпитание на новото оръжие: военното командване избира плутониевата бомба, чиято разработка е много по-сложна от тази на урановата. Учените се отказват от изпитанието на урановата бомба, защото и не разполагат с достатъчно количество обогатен уран.<br /> <br /> Един път в годината американската армия отваря вратите на изпитателния полигон за посещения. И днес обаче радиационното излъчване е 10 пъти по-високо от нормалното. Кратерът от взрива е почти незабележим. По телената ограда са закачени снимки на експлозията от 16 юли 1945 година.<br /> <br /> <strong>Ужасът Хирошима и Нагазаки</strong><br /> <br /> Само един месец след първото изпитатие, на 6 август 1945, американците хвърлят атомната бомба над Хирошима, а броени дни след това и над Нагазаки. Учените, работили по проекта &quot;Манхатън&quot;, научават за това от радиото. Някои от тях дори са изненадани, че бомбите изобщо функционират. &quot;Сред нас преобладаваше облекчението, но нямаше някакво празненство&quot;, разказва Уилям Хъджис за реакциите в лабораторията в Лос Аламос. &quot;Как да отпразнуваш нещо, което е избило толкова много хора&quot;, допълва той.<br /> <br /> Въпреки трагедията в Япония, химикът и много други негови колеги са убедени, че бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, са ускорили изхода от войната и по този начин е бил спасен животът на милиони други хора.<br /> <br /> Ръководителят на проекта Робърт Опенхаймер обаче оценява по друг начин бомбардировките. В по-късен разговор с президента Труман в Белия дом, Опенхаймер казал, че ръцете му &quot;вече са изцапани с кръв&quot;. Дълбоките съмнения и угризения на съвестта не го напускат до края на живота му. До последния си дъх той страда от депресия и меланхолия. Впрочем малко след експлозията при първото изпитание на атомната бомба, извършено на 16 юли 1945, Робърт Опенхаймер цитира следния стих от Бхагавад гита (най-известната книга на индуизма, наричана още &quot;индуисткия Нов завет&quot;:) &quot;Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.&quot;&nbsp;<br /> <br /> <strong>Геро ШЛИС, &quot;Дойче веле&quot;</strong>