Да оцелееш в катастрофа, а неидващата смърт да те превърне в чудовище канибал. Такава е съдбата на група младежи, които остават живи след авиоинцидент сред вечния сняг в Андите.
 
Оцелелите са младежи от Уругвай, повечето от които състезатели по ръгби от отбора "Олд Крисчънс" от колежа "Стела Марис" в Монтевидео, всички на възраст между 19 и 26 г.
 
На 13 октомври 1972 г. те излитат с чартърен полет за чилийската столица Сантяго. Тимът трябва да изиграе приятелски мач с местния отбор "Олд Бойс". Освен 15 ръгбисти на борда има още 30 души, техни приятели и роднини. Внезапно извила се буря обаче сваля самолета в Андите на височина 3500 м.
Преди няколко години властите в Чили разсекретиха записите на разговорите, водени между диспечерите в Сантяго и пилотите на самолета. От тях за пръв път стана ясно, че вината за зловещия инцидент не е само на уругвайския екипаж, както се смяташе досега. Оказва се, че диспечерите разрешили кацане при неподходящо време.
 
При катастрофата на място загиват десет души. Други умират от раните си през следващите няколко дни. Две седмици след инцидента лавина помита останките и погубва още осем души. Остават 16 души, които ужасени чакат смъртта… в продължение на 72 дни.
 
Те са чули обезкуражаващата новина, че издирването им е прекратено. Рон Харли, тогава студент по електроника, успял да поправи радио транзистора. Така още на десетия ден след авиоинцидента оцелелите разбират, че вече никой не ги търси. Истинско чудо е, че въпреки това 10 седмици след като самолетът им се разбива оцелелите са открити.
 
По-късно оцелели си спомнят за този момент: „Рон Харли беше чул новината по радиото и ни я съобщи. Всички избухнаха в ридания. Густаво Николич се покатери по самолета и се провикна: „Хей, момчета, имам добра новина! Току-що чухме по радиото, че са изтеглили спасителните екипи”. Попитаха го защо това да е добра новина. „Защото това означава, че ще излезем оттук сами”, отвърна Николич.
  На 10 декември Роберто Канеса, Фернандо Парадо и Антонио Висинтин решават да се опитат да слязат от планините и да уведомят света, че са живи. Изнемощелият Висинтин обаче се връща, но Канеса и Парадо успяват да се спуснат след 12 дни. Останалите в Андите 14 души са спасени от чилийски хеликоптери. Шестима от оцелелите са пренесени с хеликоптер до местната болница, докато другите осем получават медицинска помощ на място докато климатичните условия позволят да бъде възможно и тяхното пренасяне.
  По-късно те разказват, че изкарали 10 седмици на шоколадови блокчета и малкото храна, останала в багажа им. Опитали да ядат части от самолета - кожа, памук от седалките.
Топели снега за вода и използвали седалките от самолета за спане.

Но след радостните новини за спасяването им, вестниците започват да се пълнят със зловещи статии. Журналистите започват подробно да описват, че оцелелите са се превърнали в канибали, за да се спасят от смъртоносния глад. Това разказва Карлос Паес - един от оцелелите, в книгата си „След десетия ден”.
  Историята за нечовешкото изпитание е описана и в романа на Пиърс Пол Рийд „Живи”, който през 1993 г. е филмиран. „Филмът е реален с тази разлика, че трае 2 часа. А нашите патила продължиха 70 дни. По молба на близките в него са променени само имената на загиналите”, споделя Паес, изигран на екрана от актьора Джон Малкович.

Източник: Дарик