Ни би било зле, ако аерозолните частици във въздуха имаха лош мирис – като цигарения дим, например. Той се разнася из въздуха на стаята почти толкова бързо, колкото и аерозолните частици, които човек отделя при дишане, говорене, кашляне, смях, пеене или прозяване, пишат от Dw.com

Само че аерозолите, които стигат до 10 микрометъра на големина, т. е те са десет пъти по-малки от човешки косъм - не могат да бъдат видяни, помирисани, вкусени или изобщо усетени.

Човек пребивава с часове в някое помещение, макар то понякога да е препълнено с подобни аерозолни частици. Това не би било проблематично, ако някои от тях не носеха инфекции. Защото вирусите, като например този на коронавируса, са около пъти по-малки от аерозолните частици, те полепват по тях и оттам попадат в дихателните пътища на човека.

Какво означава това – че ако в помещението влезе човек, който е заразен с вируса Sars-CoV-2,той започва постоянно да пръска около себе си аерозолни частици с опасния вирус.

От концентрацията зависи рискът

Всичко това е известно и сега. Учени обаче под пара изследват при каква точно концентрация на аерозолни частици във въздуха положението за хората става опасно. Подобни проучвания сега бяха направени в Техническия университет в Берлин, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и съобщава, че критичната граница е достигната при концентрация от около 3000 вируса във въздуха.

Колкото по-голям е техният брой, толкова по-голям е и рискът. Човек няма почти никакъв начин да се предпази от заразените аерозолни частици. Попаднали във въздуха, те се разнасят и от най-малкия полъх. Изданието твърди също, че концентрацията на аерозолите във въздуха няма как да се установи и с обикновени технически средства.

Учените от Берлин предлагат обаче прагматичен изход от тази задънена улица. Те смятат, че като мярка за концентрация на аерозоли може да се вземе концентрацията на въглероден двуокис, издишван от хората в едно помещение. ФАЦ отбелязва и това, че достигането на критична концентрация на заразни аерозоли зависи от големината на помещението, броя на хората, които се намират в него, както и от достъпа на чист въздух. Важни в това отношение са вентилационните устройства, които обменят въздуха в помещенията.

Няколко експеримента

След направените експерименти учените установили следното: в офис от около 20 кв.м. с височина на помещението 3 метра и при наличие на вентилация, която подменя въздуха два пъти на час, е безопасно да се престоява не повече от 80 минути, ако в него работят двама души, единият от които заразен.

Защото след 80-тата минута радикално се увеличава рискът човек да поеме онова критично ниво на заразени аерозоли, което би го разболяло. В помещение от 100 кв. м. десет души биха могли да пребивават безопасно в продължение от 3 часа, без да рискуват да се заразят.

Неслучайно водещият вирусолог в Германия Кристиан Дростен на няколко пъти подчерта колко важно е да се проветрява въздухътв затворени помещения. Това, според него, е дори по-важно от бърсането на повърхности с дезинфектант.

ФАЦ коментира този резултат на фона на вероятността от началото на новата учебна година децата да седят по 25 до до 30 души в клас и цитира инж. Мартин Кригел – ръководител на изследването от ТУ в Берлин, който казва: „Само след две минути подобна класна стая ще е пълна със заразни аерозоли". Той апелира към училищата да премислят своите концепции за началото на новата учебна година.

Идеални условия за вируса

Други публикации също обръщат внимание на влиянието на околната среда върху разпространението на Ковид-19. Установено е било например, че в кланицата на фирма „Тьонис" в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, където имаше взрив от инфекции, само един-единствен заразен работник е разпространил заразата след десетки, някои от които са се намирали на 8 метра разстояние от него. Особено неблагоприятно влияние са оказали също ниските температури в цеха за месопреработка, е другият извод.