На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия – един от най-почитаните старозаветни пророци. Празникът, известен в народната традиция като Илинден, съчетава християнската вяра с богато наследство от обичаи, поверия и ритуали, които българите пазят от векове.
Според църковния календар Свети Илия е символ на непоколебимата вяра и ревността към Бога, а в народните представи е господар на гръмотевиците, светкавиците и небесния огън, който управлява бурите, дъждовете и градушките.
Кой е Свети пророк Илия
Свети пророк Илия живял през IX век преди Христа. Родом бил от град Тесвия в областта Галатия и произхождал от потомството на Аарон. Името му означава „крепост“, а животът му се превърнал в символ на твърдостта във вярата.
По негово време израилският цар Ахав и съпругата му Иезавел наложили поклонението пред езическото божество Ваал и започнали да преследват служителите на истинския Бог.
Според Светото писание пророк Илия се помолил Бог да заключи небето и в продължение на три години и половина не паднал дъжд. За да покаже коя е истинската вяра, той предложил жертвоприношение на планината Кармил. Докато жреците на Ваал напразно се молели огън да слезе от небето, върху жертвата на пророка паднал небесен огън и я изгорил.
След това народът признал силата на истинския Бог, а скоро след събитието земята била напоена от обилен дъжд.
След 25 години пророческо служение Свети Илия бил възнесен жив на небето с огнена колесница край река Йордан – едно от най-запомнящите се събития в библейската история.
На празника църковният устав разрешава употребата на вино и елей.
Празник и на няколко занаята
Освен църковен празник, Илинден е и професионален празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Днес имен ден празнуват Илия, Илиян, Илин, Илиан, Илияна, Илиана, Илина, Илинка, Илка, Илко, Илчо, Искра и всички производни на тези имена.
Свети Илия в народните вярвания
В българския фолклор Свети Илия препуска по небето с огнена колесница. Смята се, че гръмотевиците са тропотът на неговите коне, а светкавиците – огънят, който излиза от колесницата му.
Хората вярвали, че именно той изпраща дъжд за плодородие, но когато се разгневи, наказва с бури, градушки и пожари.
Затова Илинден е сред празниците, към които българите винаги са изпитвали особено уважение.
Какво не се прави на Илинден
Според народната традиция на този ден не бива да се работи, особено на полето. Старо поверие предупреждава, че който наруши забраната, може да бъде ударен от гръм или да навлече бедствие върху дома си.
На много места в България се избягва и къпането в реки, езера и язовири. Според едно от най-разпространените вярвания след Илинден водите стават опасни и „вземат жертви“. В някои райони това поверие се отнася и за морето, поради което хората съветвали да не се влиза във водата или да се прави с особено внимание.
Друго старо поверие гласи, че първият човек, който прекрачи прага на дома в този ден, ще предскаже каква ще бъде годината за семейството. Макар този обичай да е по-характерен за Игнажден, в някои български села той се свързва и с Илинден.
Курбан за здраве и плодородие
На Илинден в много райони на България се приготвя курбан – най-често от овен или агне. Месото се вари в големи казани и се раздава на всички присъстващи за здраве.
Традицията е особено силна в Родопите и районите, където животновъдството е основен поминък. Курбанът се прави като молитва за закрила на хората и стадата, а празникът често прераства в общоселски събор, който събира роднини и приятели.
Какво предсказва времето на Илинден
Нашите предци внимателно наблюдавали времето на този ден.
Според народните вярвания:
ако завали дъжд, годината ще бъде плодородна; ако денят е сух и ясен, се очаква суша; ако има силни гръмотевици и бури, реколтата няма да бъде добра, а орехите и лешниците ще останат празни; вярва се още, че „какъвто е денят на Илинден, такъв ще бъде и денят на Преображение Господне“.
Съществува и поверие, че когато Свети Илия се разгневи, изпраща градушка, като „изсипва ледените зърна от ръкава си“.
Лековитата сила на билките
Според народните представи билките, набрани на Илинден, притежават особена лечебна сила.
Смята се, че те помагат при висока температура, треска, болки в очите, трудно зарастващи рани и различни заболявания. Затова много хора излизали рано сутринта да събират билки, които след това сушели и използвали през цялата година.
Празник, който пази връзката между вярата и традицията
Илинден е един от онези български празници, в които православната традиция и народните вярвания се преплитат по естествен начин. Докато Църквата почита Свети пророк Илия като велик Божи служител и защитник на истинската вяра, народът го възприема като владетел на небесните стихии и покровител на плодородието.
И до днес в много населени места празникът се отбелязва с литургии, курбани, събори и семейни събирания, а старите поверия продължават да се разказват и предават от поколение на поколение.
