Лонгиърбиен - място на архипелага Свалбард, се намира някъде по средата между Норвегия и Северния полюс в Северния ледовит океан. Тук живеят над 2000 души, повечето от които са деца, спасени от домашно насилие, пише Trud.bg

Всички жители спазват норвежките закони и някои странни ограничения, като например, че тук е забранено да се умира. Но според автора на Newsweek Нимрод Нир, самият Лонгиърбиен непрекъснато се опитва да убива. Всяка година вечната замръзналост става с 4 см по-широка. Това е почва, която е напълно замръзнала през по-голямата част от годината, а средната температура на най-топлия месец не надвишава 10 градуса по Целзий.

Градът е построен върху голям леден куб, разположен между замръзнали върхове. Има едва двадесет-тридесет сгради и няколко магазина, които продават по малко от всичко. Можете да наемете пушка Маузер в магазин за дрехи и да изпратите писмо от супермаркета. Всички продукти са вносни, от сол до ракия, защото в такъв суров климат не вирее ядлива растителност. Ето защо тук се намира глобалното хранилище за семена Свалбард. Футуристичен подземен бункер, който съхранява милиони семена от различни растения от цял ​​свят и може да оцелее след ядрен апокалипсис.

Болните получат първа помощ в медицински център, разположен в най-северната точка на земното кълбо. Въпреки това, тъй като умирането не е разрешено на Свалбард, те биват прехвърляни в Норвегия с кораб, възможно най-скоро.

Мнозина, които доброволно се отказват от цивилизацията, се преместват да живеят в този изолиран от света град. Един от баровете е собственост на бивш ирландски шофьор, чието тяло е покрито със затворнически татуировки и житейска история, която завършва с разочарование.

Туристите, които идват тук, могат да видят и Пирамида - изгубеният призрачен град на Арктика.

„Тъй като дойдох в Лонгиърбиен в края на октомври, през тъмните полярни месеци, се присъединих към група - няколко туристи и екипажа на кораба. По пътя към Пирамида спряхме за обяд – пържола от кит и чаша 18-годишно уиски Macallan с кубчета лед на няколко милиона години. Това е най-чистата вода на Земята, но в нея няма нищо, така че ако я пиете непрекъснато, трябва да приемате витамини“, обяснява моряк от кораба.

„По време на пътуването всеки сигнал от мобилен телефон скоро изчезва и бяхме откъснати от останалия свят. Единственото забавление бяха китовете, които ни следваха през леденосините води. На входа на пристанището водачът ни предупреди, че трябва да следваме инструкциите на местния представител и че е забранено да взимаме или докосваме нещо различно от това, което той ни показва, тъй като навлизаме в територия под съветски суверенитет“, пише Нир.

В Пирамида живеят само трима души и един от тях е местният гид Иван - висок, плешив украинец, с викингска воинска брада и пронизващи сини очи. „Изглеждаше див и мистериозен, като мястото, където живее. Носеше пушка и пистолет. Изобщо не се опитваше да бъде любезен, изглежда, че просто си вършеше работата“, разказва авторът на Newsweek.

Шведите създават Пирамида през 1910 г. заради въглищна мина и го кръщават на околните ледници, които приличат на пирамидите в Гиза, Египет. Те обаче напускат гарата поради суровия климат и го продават на руснаците 17 години по-късно. През 40-те години на миналия век Съветите решават да превърнат Пирамида в селище с около хиляда мъже, жени и деца. Проектират сгради, павират пътища, добиват въглища и донасят пясък и трева от Сибир. Защо Съветите правят това остава загадка.

„Може би заради идеята, че ако СССР може да завладее Арктика, със сигурност би могъл да завладее всичко. Близостта на селищата в Северна Америка, според някои, го превръща в стратегическа крепост за събиране на разузнавателна информация. Но една сграда наистина ми се струваше седалище на КГБ и вероятно е била бърлога на руските агенти“, предполага Нир.

Някои от неговите спътници пък смятат, че мястото е проект за обучение на шпиони или таен терен за тестване на неконвенционални оръжия. „Каквато и да е причината, животът тук изисква голяма креативност и издръжливост“, допълва Нимрод.

През 1998 г., след разпадането на СССР, жителите на Пирамида напускат въглищната мина, защото очевидно не е печеливша. „Пирамида трябваше да бъде утопично съветско общество, място, където всеки чужденец може да дойде без виза и паспорт, което е най-доброто, което Съветският съюз представлява и доказва не само, че комунизмът може да работи, но може да бъде истински рай на Земята“, обяснява Иван.
„Защо някой ще живее тук, на това замръзнало и самотно място?“, пита Нир. „Не сме сами. Около нас има хиляди диви и гладни бели мечки“, отговаря Иван.

Обиколката на туристите завършва в хотел „Пирамида“, елегантна сграда с фоайе, боядисано в сталинско червено. „Наскоро го възстановиха, след като полярна мечка нахлу и изпи цялата бира“, обяснява Иван и допълва, че тук винаги трябва да живеят поне двама души, за да може Русия да запази суверенитета над територията.

„Любимата напитка в Пирамида е ракията от хрян – страхотен лек срещу замръзване и студ“, пише Нимруд Нур за newsweek.com