Ново проучване, публикувано в престижното научно списание PLOS ONE, представя сериозни доказателства, че катастрофалното вулканично изригване на Минойската Тера (днешен Санторини) е настъпило преди управлението на фараон Ахмос I. Това откритие разклаща утвърдените представи за хронологията на бронзовата епоха и пренарежда историческите връзки между Египет, Егейския свят и Анадола.
Вулкан, който пренаписва историята
Дълго време се е приемало, че изригването на вулкана Тера е станало около 1500 г. пр.н.е., по време на 18-та династия на Египет. То е служило като „времеви котва“ за синхронизация между египетската, егейската и анадолската хронология.
Новият анализ обаче поставя под въпрос това датиране. Екип от учени, ръководен от археолога Кристофър Бронк Ръмзи и египтолога Томас Шнайдер, е изследвал ключови артефакти от края на 17-та и началото на 18-та династия в Египет. Сред тях са избеляла тухла с царския картуш на Ахмос от Абидос, ленен саван, свързан с кралица Саджехути, и дървени погребални фигурки от Тива.
Радиовъглеродният анализ разкрива неочаквано
Чрез радиовъглеродно датиране учените сравнили възрастта на тези предмети с вече наличните данни за изригването на Тера. Резултатите показали значително по-старо датиране на вулканичното събитие в сравнение с артефактите от времето на Ахмос I.
Това означава, че вулканът е изригнал преди възхода на 18-та династия, най-вероятно по време на Втория междинен период на Египет – епоха на политическа нестабилност и разделение.
Разрив с досегашните теории
Новите данни опровергават старите хипотези, че изригването е било свързано с т.нар. „Бурна стела на Ахмос“ от храма в Карнак. Досега мнозина вярваха, че описаните в надписа мощни бури и порои са били предизвикани от последиците на минойската катастрофа.
Авторите на изследването обаче подчертават, че климатът на Тива е хиперариден, което прави подобни валежи почти невъзможни. Те обясняват, че редките дъждове в Южен Египет идват от басейна на Червено море, в резултат на африканския мусон, а не от средиземноморски явления като изригването на Тера.
Историческите последици
Изригването на Тера е било едно от най-мощните природни бедствия в човешката история. То е унищожило минойското селище Акротири и е предизвикало цунами, които достигнали Крит, вероятно ускорявайки упадъка на Минойската цивилизация.
Новото датиране обаче поставя тези събития в по-ранен исторически контекст, разминавайки се с египетската хронология и принуждавайки учените да преразгледат връзките между древните цивилизации в Източното Средиземноморие.
Нов поглед към бронзовата епоха
Заключенията на изследователите подчертават, че уточняването на времевите рамки е от ключово значение за правилното разбиране на културните взаимодействия в региона. Преосмислянето на датата на минойското изригване може да промени представите за търговските, политическите и екологичните процеси в бронзовата епоха.
С други думи – едно древно изригване може да пренапише не просто геоложка, а и човешка история.
