Те може да са едни от последните хора в света, докоснати от пандемията. Експедиция от четирима изследователи пътува до отдалечения атол Куре в Тихия океан, който е на повече от 2000 км от Хонолулу, Хавай, през февруари, пише bg-voice.com.

Когато се връщат, светът се оказва съвсем различно място.

Свят, опустошен от вирус, който унищожава бизнеса, претоварва здравните системи и налага нови правила за социално дистанциране и маски за лице.

През осемте месеца, прекарани от експедицията на атола, те нямат телевизор, нямат мобилен телефон и разполагат с ограничен достъп до интернет. Разчитат на случайни имейли от приятели и семейство, за да бъдат в крак с външния свят.

„Определено бях чул няколко неща за това“, каза 26-годишният Матю Бутчек II пред CNN. „Но след други заболявания като ТОРС и свински грип си помислих:„ Това е просто следващото нещо. Нищо голямо. Наистина си мислех, че вече е минало, докато всички се приберем у дома.“

Но той греши.

Едва простиращ се на 9 км, атолът Куре е в края на необитаемите Северозападни Хавайски острови. Това е светилище за диви животни, управлявано от Министерството на земята и природните ресурси на Хавай. И е дом на стотици морски птици и застрашени тюлени – и нула хора.

Всяка година щатът изпраща по две експедиции до атола Куре по ротационен график за провеждане на изследвания на екосистемата на острова. Те помагат да се поддържа светилището на дивата природа. Те почистват отломки и премахват брадата от Златна корона, инвазивен растителен вид, който завзема атола.

35-годишният Матю Сонтър, ръководител на полевия лагер на последната експедиция е бил на острова около девет пъти. Той каза, че изследователите доброволци са привлечени от обещанието за пълна изолация.

„Това е като петънце в средата на океана“, каза Сонтър пред CNN. „Може да получаваме съобщения от външния свят два или три пъти на ден. Това определено може да бъде привлекателно.“

Тази конкретна експедиция очакваше да замине за атола Куре през март, за да замени предишната, но в крайна сметка отпътува по-рано, през февруари.

Те останаха там и месец по-късно от първоначално планираното и се размениха със следващите в края на октомври.

Вместо да получава съобщения на личните си имейли, екипажът споделя общ имейл адрес, на който приятелите и семейството могат да се свържат с тях. Това е единственият достъп до интернет, който имат.

„Наистина се чувствах толкова далеч“, каза Чарли Томас, 18-годишен. „Бях видял само няколко неща в новините. Спомням си, че летях към Хонолулу (през февруари) по същото време, когато пристигна още един полет от Япония. Всички в този самолет бяха с маски.“

В съобщенията, които получават от приятели и семейство, екипажът знае какво става по света. Но чуването за пандемия е съвсем различно от това да я изпитат от първа ръка. Така че те нямаха представа какво им предстои, когато се върнаха у дома.

Сега Томас, единственият член на екипажа, който не е от САЩ, се завръща със семейството си в района на Оукланд, Нова Зеландия, след 14-дневна карантина в хотел.

Сонтър и четвъртият член на екипажа, Наоми Уончестър, останаха на Хаваите, докато Бътчек отсяда със семейството си в Тексас, който стана първият щат, който достигна милион случаи на коронавирус миналия месец.

„Чувствам, че все още научавам подробностите за всичко“, каза той. „Но за щастие никой, когото познавам, нито един от моите приятели, не е бил диагностициран с COVID.“

Мерките за социално дистанциране и карантина са потиснали завръщането им.

„Всичко беше доста странно“, каза Уончестър. „Трябваше да се сбогуваме с всички на летището. Щастлива съм от всички страхотни храни, които можем да хапнем сега. Но не съм имала нито една прегръдка, откакто се върнах.“

И въпреки че експедицията току-що се е установил в свят, изправен пред глобална здравна криза, изследванията на острова трябва да продължат.

„Стартирането на процеса на планиране беше наистина предизвикателно“, каза Сонтър. „Но в момента сме на лов за следващия ни отбор.“