Китайската мрежа за борба с достъпа и отказа на зона (A2/AD) се превърна в една от най-сложните и технологично напреднали отбранителни системи в света. Тя цели да направи всяка американска военна операция в близост до китайските граници значително по-рискована, по-скъпа и по-малко ефективна – промяна, която оказва силно влияние върху регионалната стратегическа архитектура, пише The National Interest.
Мрежата не се опира на един елемент, а на интегрирана система от платформи в различни домейни – ракети, радари, сателити, авиация, подводници, кибер инструменти и електронна война. Всички те формират отбранителен щит, който вече променя начина, по който САЩ планират присъствието си в Индо-Тихоокеанския регион.
Сърцето на китайската стратегия са балистичните и крилати ракети с голям обсег. DF-21D, известна като „убиец на самолетоносачи“, и DF-26, наричана „убиец на Гуам“, дават възможност на Пекин да заплашва ключови американски морски платформи на дистанции, които допреди години се смятаха за недостижими. Тези ракети се допълват от среднообхватни системи като YJ-12 и YJ-18, способни на маневрени атаки с висока скорост, както и от крилатата ракета за наземни удари CJ-10, която разширява зоната на опасност за американските сили.
Точността на ракетните удари се опира на мрежа от радари над хоризонта, следящи морска активност на огромни разстояния, и на нарастващо съзвездие китайски разузнавателни спътници. Комбинацията от електрооптични, радарни и електронноразузнавателни платформи осигурява непрекъсват поток от данни за откриване и насочване, което е ключово за ефективността на далекобойните ракети.
Към това се добавя и плътната китайска система за противовъздушна отбрана – комбинация от местни ЗРК HQ-9B и руски С-400. Разположени по крайбрежието и във важни райони в дълбочина, тези комплекси ограничават драстично възможността американски самолети да действат над Китай без стелт технологии или мощна електронна подкрепа.
Китайската авиация също е част от този отбранителен пояс. Стелт изтребителят J-20, въоръжен с ракети PL-15 с голям обсег, е предназначен да атакува високостойностни американски цели – AWACS, танкери, командни самолети. Подкрепян от многоцелевите J-16, той засилва въздушния периметър по начин, който изтласква американската авиация все по-далеч от китайското въздушно пространство.
По море този подход е подсилен от разрушители тип 052D и крайцери тип 055, носещи мощни системи за противовъздушна и противокорабна отбрана. Дизелово-електрическите подводници клас Yuan и ядрените Shang допълват отбраната от дълбочина, докато крайбрежните батареи с ракети YJ-12B и YJ-62 затварят още един слой по протежение на бреговата линия.
Още един ключов компонент са средствата за кибер и електронна война. Китай разполага със звена, способни да атакуват логистични и комуникационни системи, да блокират спътникови сигнали, да нарушават навигация и командване. Самолетите за електронна война J-16D, корабните заглушители и наземните GPS-смутители допълват способностите за „ослепяване“ на противника.
Всички тези технологии изграждат многодоменна мрежа, която цели не само защита, но и ограничаване на американската проекция на сила. Така Пекин постига най-важното – надеждно възпиране, което променя стратегическите изчисления на Вашингтон в региона.
Авторът Харисън Кас, старши журналист и анализатор на отбраната в The National Interest, подчертава, че развитието на китайската A2/AD мрежа вече е фактор, който определя новия силов баланс в Индо-Тихоокеана. Кас е бивш стажант-пилот във Военновъздушните сили на САЩ и специалист по военна стратегия, с докторска степен по право от Университета на Орегон и магистратура по глобална журналистика и международни отношения от Нюйоркския университет.
Източник: "Труд"
