Украинската атака срещу руските авиобази на 1 юни „пренаписа правилата на съвременната война“ – също както Япония направи с нападението над Пърл Харбър през 1941 г.
Това твърди колумнистът на The Washington Post Макс Бут в силно споделяна статия.
Ако през Втората световна война ударът срещу линкорите доведе до възхода на самолетоносачите, то сега евтините безпилотни самолети показват края на ерата на тежките пилотирани бойни системи, смята той.
Уязвимост, която „трябва да лиши от сън всеки генерал“
Според Бут, рояк украински дронове, произведени за хиляди долари, е унищожил военна техника на стойност над 2 милиарда долара. Повредени са стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-22М3 – самолети, които не се произвеждат повече в Русия.
„Ако украинците могат да ударят авиобази дълбоко в Русия, кой ще спре китайците да направят същото с американски? Или Северна Корея с южнокорейските?“, предупреждава Бут. Той призовава за спешни инвестиции в защита от дронове, защото огради и охрана вече не са достатъчни.
Операция „Паяжина“: тайна мисия с мащабен удар
Операцията на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е получила името „Паяжина“ и е подготвяна в пълна секретност повече от година и половина. Целта ѝ – едновременен удар срещу четири стратегически руски военни летища: „Белая“, „Дягилево“, „Оленя“ и „Иваново“.
Украинските дронове са излетели от мобилни платформи и са нанесли директни щети на стратегическата авиация на Русия, включително самолети, предназначени за изстрелване на ядрено оръжие. Това създава и потенциален риск за стабилността на ядреното възпиране, предупреждава журналистът.
Сблъсък на доктрини: дронове срещу остаряваща мощ
Бут прави силна аналогия с 1930-те години, когато милиарди са били изразходвани за кавалерия, докато реалността на механизираната война вече е настъпила. По подобен начин днес пилотираните самолети и техните бази може да се окажат остарели концепции в свят, доминиран от безпилотни технологии.
Той посочва, че макар Русия да се опитва да отговори с помощта на ирански технологии, „украинците са винаги една-две крачки напред“. Те показват изобретателност и адаптивност, които изненадват не само Русия, но и много западни анализатори.
