Жителите на Лисабон, Мадрид и Барселона отделят най-голяма част от доходите си за жилище сред всички градове в Европейския съюз, показва нов анализ на Европейския съвет. Докладът е изготвен въз основа на данни от института за икономически изследвания на Deutsche Bank и е представен в подготвителен документ за срещата на върха на ЕС на 23 октомври, предава RTVE.
Според анализа, в португалската столица разходите за жилище достигат 116% от средната заплата, което означава, че голяма част от домакинствата живеят в дълг или разчитат на спестявания, за да покриват наема или ипотеката си. В Мадрид и Барселона съотношението е по-ниско, но все пак тревожно високо — 74%.
Лисабон, снимка: Shutterstock
Докладът, озаглавен „Покрив, но различни реалности: сложната жилищна криза в Европа“, подчертава, че жилищният проблем е структурен за целия Европейски съюз, но се проявява с различни характеристики и локални особености в отделните региони.
В други големи градове, като Люксембург и Франкфурт, делът от дохода, отделян за жилище, е около 34%, докато във Виена и Хелзинки е съответно 37% и 35%.
Средно за ЕС цените на жилищата са се повишили с 58,3% между 2015 г. и първото тримесечие на 2025 г., но темповете на растеж са силно неравномерни. Най-рязко поскъпване е отчетено в Унгария (+237%), Португалия и Литва (+147%), докато в Испания увеличението е 72%. В дъното на класацията са Финландия (+0,4%), Италия и Кипър (+13%), както и Франция (+26%).
В България цените на жилищата продължават да растат с високи темпове. По данни на Eurostat, индексът на цените на жилищата се е повишил с 15,5% през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година.
Мадрид, снимка: Shutterstock
„Като поддържа стратегически дебат за жилищната политика, Европейският съвет подчертава нейната ключова роля не само за благосъстоянието на гражданите, но и за изграждането на по-конкурентна и сплотена Европа“, се казва в документа.
Въпреки че проблемът е общ, възможностите за единна европейска политика остават ограничени. „Много от решенията зависят от отделните държави членки, поради което е трудно да се създадат „идеални“ политики, приложими навсякъде“, отбелязват анализаторите.
Докладът все пак откроява редица общи предизвикателства – растящите лихви, поскъпването на живота и натиска върху пазара на наеми. Според експертите европейските мерки могат да „допълнят националните усилия“ чрез модернизация на жилищния фонд и корекция на пазарните дисбаланси.
В него се подчертава и необходимостта инициативите за по-достъпни жилища да бъдат внимателно проектирани, за да не доведат до „задълбочаване на социалните неравенства, забавяне на строителството или нови финансови натоварвания“.
Сред възможните решения се посочват по-гъвкав трудов пазар, по-добро териториално планиране и повишена енергийна ефективност. Данните показват, че 85% от сградите в ЕС са построени преди 2000 г., а три четвърти от тях са с ниска енергийна ефективност.
Барселона, снимка: Shutterstock
В същото време над две трети от жителите на ЕС притежават собствено жилище, а близо половината живеят в апартаменти. След период на спад през 2023 г. цените на жилищата отново се покачват вече шесто поредно тримесечие, докато наемите продължават да растат постоянно.
Пазарът на наеми е под силен натиск в почти всички икономически активни региони на ЕС. Средно за съюза наемите са се увеличили с 28,8% между 2010 и 2025 г., но в някои държави поскъпването е взривообразно.
„В Унгария (+277%) и Естония (+250%) цените на наемите буквално са се утроили,“ посочва Европейският съвет. Подобна динамика се наблюдава в Латвия (+162%), Чехия (+155%) и Португалия (+141%) – отражение на регионалните неравенства и икономическата конвергенция.
Изключение правят Италия (-1%) и Гърция (-9%), единствените страни в ЕС, където наемите са поевтинели през последните години.
Докладът очертава тревожна, но ясна картина – жилищната криза вече не е само социален проблем, а икономически фактор, който влияе върху стабилността и конкурентоспособността на целия Европейски съюз.
