Близкият изток отново се оказва на кръстопът между дипломацията и мащабната война. Докато Израел и Иран си разменят нови удари, а напрежението в Персийския залив остава високо, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че преговорите за широкообхватно мирно споразумение навлизат в заключителната си фаза и могат да приключат още през следващите дни.
„Намираме се в последните етапи на едно много, много добро споразумение“, заяви Тръмп пред журналисти след завръщането си от мач от финалната серия на NBA. На въпрос кога може да бъде постигната договореността, американският лидер отговори лаконично: „Два или три дни“. Според него преговорите напредват бързо и Техеран е готов на сериозни отстъпки. „Готови са да ни дадат всичко“, подчерта президентът.
Изявлението идва в особено деликатен момент. Само часове по-рано Израел и Иран отново си размениха удари, което постави под въпрос крехкото примирие, договорено с посредничеството на Вашингтон.
Последната ескалация започна след израелски операции срещу позиции на „Хизбула“ в Ливан, последвани от ирански ответни действия. Това е най-сериозното напрежение между двете регионални сили след временното прекратяване на огъня през пролетта.
Въпреки това Тръмп продължава да настоява, че дипломатическото решение е възможно. По информация на американски медии основните параметри на бъдещото споразумение включват гаранции, че Иран няма да разработва ядрено оръжие, както и трайно отваряне на стратегическия Ормузки проток – най-важната енергийна артерия в света.
Значението на Ормузкия проток трудно може да бъде надценено. През тесния морски коридор между Иран и Оман традиционно преминават около една пета от световната търговия с петрол и значителна част от глобалните доставки на втечнен природен газ.
Всеки военен инцидент в района води до скок на цените на енергоносителите и сътресения на международните пазари. Именно затова затварянето на протока от Иран през тази година предизвика сериозни опасения сред водещите икономики и доведе до активното ангажиране на САЩ, европейските държави и редица азиатски партньори.
Преговорите между Вашингтон и Техеран обаче далеч не са лишени от противоречия. Основният спор остава бъдещето на иранската ядрена програма. Американската администрация настоява за строги ограничения върху обогатяването на уран и международен контрол върху ядрените дейности на Ислямската република.
От своя страна иранските власти продължават да определят правото на мирно ядрено развитие като национален суверенитет и червена линия, която не подлежи на преговори.
Допълнителен фактор за несигурност е сложната динамика между Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху. През последните седмици американският президент публично даде да се разбере, че не желае нова голяма война в региона и е предупредил Израел да не предприема едностранни действия, които могат да провалят преговорите. Анализатори отбелязват, че отношенията между двамата лидери са преминали през период на напрежение именно заради различните им виждания за подхода към Иран.
Докато Вашингтон търси дипломатически изход, в Израел остават силни гласовете, които настояват за продължаване на военния натиск срещу Техеран и неговите регионални съюзници.
Същевременно ситуацията на терен продължава да бъде изключително нестабилна. През последните седмици бяха регистрирани атаки срещу търговски кораби, удари по военни обекти в Персийския залив, както и сблъсъци между американски и ирански сили в района на Ормузкия проток. Въпреки дипломатическите усилия отделни военни инциденти продължават да застрашават процеса на деескалация.
На този фон залогът на предстоящите дни е огромен. Ако бъде постигнато споразумение, то може да доведе до постепенно нормализиране на корабоплаването в Персийския залив, спад на напрежението между Израел и Иран и известно успокояване на световните енергийни пазари. Провалът на преговорите обаче би означавал точно обратното – нова военна ескалация, риск от регионална война и пореден удар върху глобалната икономика.
Затова изявлението на Доналд Тръмп за „последните етапи“ на преговорите се следи внимателно не само във Вашингтон, Техеран и Йерусалим, но и във всички столици, които разбират, че бъдещето на Близкия изток през следващите дни може да определи политическата и икономическата стабилност на света през следващите години.
