Само на километри от фронтовата линия на Украйна, снегът нежно пада в гората върху море от дървени кръстове. Но тази трогателна сцена е пронизана от ужасяваща реалност... това е масов гроб.
449 души, включително деца, са погребани тук по време на руската окупация. Числата могат да се различат по кръстовете; животът на хората е сведен до цифри. Някои тела са погребани, увити в килими, други - в найлонови торби. Тук са открити доказателства за мъчения - в един случай тяло имало въже около врата.
(Снимка: Andy Stenning/Daily Mirror)
Мястото е точно извън град Изюм в Харковска област, североизточна Украйна, на около 20 мили (32 км) от бойните действия, съобщава "Mirror".
Наричан врата към Донбас - две съседни области, до голяма степен окупирани от Русия, Изюм беше държан от Москва около половин година до септември 2022 г. На 24 февруари се навършват четири години от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
(Снимка: Andy Stenning/Daily Mirror)
Заместник-кметът на Изюм Володимир Мацокин показа на репортерите масовия гроб. Телата са ексхумирани след откриването на мястото, но напомнянето за смъртта е навсякъде.
Табела, на която е посочен броят на погребаните там между април и август 2022 г., гласи: „Това е мястото на болка, скръб и траур. Вечна памет за всички убити. Светът трябва да знае истината.“
Мацокин казва: „За нас като членове на тази общност това е огромна, поразителна трагедия, чийто пълен мащаб все още не сме разбрали напълно. Нашите познати и близки бяха погребани тук. Нашият детски писател Володимир Вакуленко, който беше измъчван, беше погребан тук.
Цели семейства, убити от руски бомбардировки, бяха погребани тук. Осемчленно семейство – семейство Жихариеви, беше погребано тук. Те бяха убити от директно попадение на въздушна бомба в мазето, където се криеха“.
(Снимка: Andy Stenning/Daily Mirror)
Сред откритите в масовия гроб са 23 украински военнослужещи.
Откриването на мястото попадна в международните новини, когато президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви през септември 2022 г.: „Буча, Мариупол, сега, за съжаление, Изюм. ... Русия оставя смъртта навсякъде. И трябва да бъде подведена под отговорност за това".
Години по-късно някои от имената на телата остават загадка. „Повечето са претърпели пълна идентификация и са били препогребани по надлежен начин“, казва Мацокин.
(Снимка: Andy Stenning/Daily Mirror)
„Много от телата показват признаци на насилствена смърт. Някои все още са в процес на идентификация. Досега са определени само полът и приблизителната възраст на тези лица; все още не знаем имената им.
Ние сме ангажирани да идентифицираме абсолютно всеки, чиито тела са открити в това масово гробище. Наше задължение е да гарантираме, че останките на всеки член на общността, намерени тук, са не само правилно и достойно погребани, но и положени с възстановени имена и фамилии. Никога няма да спрем в мисията си да идентифицираме всеки човек, който е бил убит и погребан тук", заяви той.
Заместник-кметът разказа за касапницата, разиграла се в Изюм в битката за превземането на града през март 2022 г. „Руски самолети свободно навлязоха в нашето въздушно пространство и пуснаха високо-фугасни авиобомби FAB. Поне два самолета бомбардираха града“, казва той.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
„Всеки носеше по две бомби. На всеки 40 минути самолет се връщаше и атакуваше града. Това продължаваше денонощно. В резултат на това на обществени места – паркове и улици, имаше много тела на хора, убити при тези въздушни нападения. Някои хора загинаха в мазета, където се бяха опитали да се скрият от атаките“, добавя той.
Животът под управлението на Кремъл в Изюм бил брутален. „По време на окупацията в града останаха 13 000 души, около една трета от населението на общността по това време“, обяснява Мацокин. „Попитахме ги как се държат руснаците. В общността бяха открити четири камери за мъчения, където хората са измъчвани по различни начини: с електрошокове, побоища и сексуално насилие. Руснаците действаха с пълна безнаказаност“.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Той добавя: „Това, което руснаците направиха в и с Изюм, е отвъд всичко човешко. Това дори не е поведение на животни – това е поведение на чудовища. Това е мъка без граници. Бих описал чувствата си като гняв и жажда за справедливост. Това, което извършиха, са престъпления срещу човечеството. Виновните трябва да бъдат наказани. Ако светът си затвори очите за подобни неща, те ще се случат отново другаде“.
Той показва мястото на руска атака, където през март 2022 г. беше ударена жилищна сграда и убити десетки хора. Сред откритите руини, няколко етажа по-нагоре, на стойка стои телевизор. Два етажа по-долу, дрехи все още висят в гардероб. Сред загиналите при удара е семейство Жихариеви.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Сред тях са Александър Жихариев и съпругата му Татяна, и двамата на 49 години, майка му Людмила Сокол, за която се смята, че е на около 70 години, и дъщерята на двойката Мария Жихариева, на 13 години.
Други убити членове на семейството са другата дъщеря на Александър и Тетяна, Олена Столпакова, на 31 години, и семейството ѝ. Това са съпругът ѝ Дмитро Столпаков, на 33 години, както и дъщерята на Олена от първия ѝ брак, Александра Панюхно, на осем години, и петгодишната дъщеря на двойката Олеся Столпакова.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Седем от осмината са открити в масовия гроб. Твърди се, че тийнейджърката Мария също е погребана на мястото, но останките ѝ не са открити. Тя е била скромна и малко срамежлива, съобщава украинско издание, с талант за изкуство. Семейството е почетено на мемориал, показващ лицата им в близкото гробище; всяка усмивка е траен спомен за живота им сред цялата тази смърт.
Въпреки ужасите, които Изюм е преживял, Мацокин, който познавал семейството лично, подчертава: „Не искаме градът ни да се свързва само с трагедия. Тук живеят хора. Някога имахме слоган: „Изюм – градът на истинските емоции“. Тук отглеждат ягоди и дори имаме фестивал, посветен на тях. Не бихме искали Изюм да се възприема като място, където няма нищо друго освен трагедия. Хората искат да продължат да живеят тук, да бъдат щастливи".
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Всъщност се работи, за да се помогне на хората да се опитат да живеят живота си. На едно място в града, където над пътищата се използват мрежи за защита от дронове, показват центъра на УНИЦЕФ, подходящ за деца. Децата там се радват на часове по арт терапия по време, включително осемгодишният Мирон, който е там с 51-годишната си баба Татяна.
„Намерих най-добрите си приятели в този център“, казва той. Умното момче живее с 31-годишната си майка Яна и баба си и дядо си в града – бащата на Мирон служи в украинската армия. Малкото момче обмисля да стане зъболекар, когато порасне – шегува се, че „вероятно печелят добре“, тъй като лечението е толкова скъпо.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Татяна казва: „Изюм все още се възстановява от боевете и руската окупация. Градът се възстановява както по отношение на психичното здраве на жителите си, така и по отношение на физическото си възстановяване“. Тя добавя: „Когато видите Изюм отново изпълнен с детски смях, чувствате, че животът се завръща в града. Детският смях е знак за спокоен и щастлив живот“.
Когато Татяна разказва за желанието си за бъдещето на внука си, не ѝ се струва, че иска много. И все пак, на това изстрадало място това би бил най-големият дар. „Искам Мирон и другите деца да имат спокоен живот. Мирът е най-важното нещо на земята“, казва тя.
Превод и редакция: БЛИЦ
