Видеоклиповете на крайнодесния мафиот Седат Пекер, съдържащи подробни твърдения за връзки между мафията и турския политически естеблишмент, продължават да разтърсват правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Последните му видеозаписи повдигнаха въпроса за участието на Турция във водени от САЩ войни в Близкия изток и Северна Африка и произтичащите от това конфликти на ПСР с нейните империалистически съюзници в НАТО.

С близо 80 милиона гледания видеоклиповете на Пекер се фокусират върху конфликти в турския държавен апарат и най-близкия кръг на Ердоган.

На плакатите на превозните средства пише „Десетки 4x4 офроуд превозни средства от Седат Пекер до Свободната сирийска армия". (Снимка, публикувана в Instagram от Пекер през март 2018 г.)

Пекер, който не е насочен директно срещу Ердоган, а само към неговите сътрудници, наскоро заяви, че ще се обърне директно към президента в следващото си видео:

„Нашият президент, брат Тайип, ме нарече международен заговор, без да казва името ми."

" Когато се срещнем, когато се изправим, ще обясня това в следващото видео. Ти си нашият голям брат. Ще се сбогуваме", продължи Пекер.
Той заяви, че ще издаде това видео след срещата на Ердоган с президента на САЩ Джо Байдън на 14 юни, като посочи международния характер на кампанията, която провежда.

На фона на задълбочаваща се икономическа криза и нарастващ социален гняв, засилен от убийствения отговор на пандемията, твърденията на Пекер подкопават Ердоган и ПСР.

Въздействието им накрая принуди Ердоган, който мълча от седмици, да излезе с изявление в защита на вътрешния министър Сюлейман Сойлу. Президентът Ердоган определи обвиненията на Пекер като част от международен заговор за сваляне на правителството му.
В изказването си в края на май Ердоган заяви:

„Застанахме с нашия вътрешен министър [Сойлу] в борбата му с престъпни и терористични групи; ние сме и ще стоим с него. "
Той каза:

„Те се организират от международни организации под различни имена“ и добави:

„Водим тези престъпници в нашата страна и ги предаваме на съда“.

След него опозиционния лидер на Републиканската народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу заяви във вторник, че „нретият партньор на Народния алианс [между ПСР и неговия крайнодесен съюзник Партия на националистическото движение, MHP] е мафията".
Ердоган атакува опозиционните партии, твърдейки, че че разчитат на „клеветите“ на Пекер.

В телевизионно участие на 25 май Сойлу каза:

„Не съм обект на темата, целта е Турция. Твърденията и клеветите им са напълно празни, но те са насочени срещу държавата “.
Той свързва тази предполагаема операция с конфликти между интересите на Анкара и американските войни в Близкия изток.

Той каза:

„Днес се прави опит за създаване на държава в Северна Сирия. Базите на САЩ в Сирия се увеличиха от 6 на 14 през 2020 и 2021 г.", продължи Сойлу.

"Има и икономическа атака срещу Турция. [Те искат да видят] Турция да попада в позициите на страни като Сирия, Ливан и Ирак", смята още министърът.

"На 17-25 декември [корупционен скандал], 6-7 октомври [протести в Кобане в Турция] и [опитът за държавен преврат, подкрепен от НАТО], 15 юли [през 2016 г.] ... Във всички тях Турция е подложена на операция", категоричен бе той.

Миналата събота Пекер пусна видеоклип на разговор във Facetime със Сердар Екши, съпруг на племенницата на Ердоган, обсъждащ доставките на оръжие за свързаните с Ал Кайда ислямистки милиции в Сирия.

По време на приятелско видеообаждане Екши каза, че се е срещнал с „пеликанисти“ и помоли Пекер да не прави повече изявления по тази група.

„Пеликанистите“ са описани като фракция в рамките на ПСР, включваща зетят на Ердоган и бивш финансов министър Берат Албайрак.
В осмия си видеоклип Пекер обсъжда предполагаеми доставки на оръжие от Турция до Ал Нусра, клонът на Ал Кайда в Сирия, подкрепен от силите на НАТО и монархиите в Персийския залив.

Неоспорим факт е, че във войната в Сирия подкрепяните от НАТО ислямистки групи са въоръжени и финансирани от ЦРУ, монархиите в Персийския залив и Турция.

Известно е също, че ЦРУ и турската национална разузнавателна агенция (МИТ) изпращат оръжия с камиони. През 2014 г., на фона на дълбоки конфликти в турската управляваща класа, операция на жандармерията задържа камиони, за които се твърди, че принадлежат на МИТ.

В изявлението си Пекер твърди, че след като са били изложени камионите на МИТ, той е подготвил проект за изпращане на „бронетранспортьори, дрехи, радиостанции, предпазни жилетки - но те са твърде много на брой, достатъчни за всички бойци там".

„Говорихме за проекта със заместник приятел. Той предаде тази идея на необходимите служители", разказва Пекер.
"И тогава те казаха:

„Можем да ви дадем допълнителни камиони и те да отидат заедно с вашите камиони“, продължи той, преди да добави:

„Изпращахме цялото оборудване. Но други превозни средства отиваха [за Сирия] под моето име. Смятахме, че те отиват за туркмени на други места. Не знаехме какво има вътре в тях. Искам да кажа, имаше оръжия. "

Пекер твърди само, че тази операция не е организирана от МИТ, а от САДАТ. Основана през 2012 г., Международната компания за отбранително консултиране и конструкторска индустрия (SADAT) се определя като „компания, която предоставя консултации и военно обучение в областта на отбраната“. Говори се, че се провеждат операции в много региони в интерес на турската държава.

САДАТ провежда военни консултативни дейности в поне 22 мюсюлмански държави, според френския център за разузнаване на разузнаването.
Има и твърдения, че САДАТ е подкрепила силите, воюващи срещу подкрепяната от Франция и Русия армия на маршал Халифа Хафтар в Либия.

Руската федерална новинарска агенция твърди, че екипите на САДАТ са отвели милициите на Свободната сирийска армия в Либия, за да се борят със силите на Хафтар.

Основателят на САДАТ Аднан Танвървердъ стана един от най-видните съветници на Ердоган след опита за преврат на НАТО през 2016 г. в Турция.

Пекер също така твърди, че оставката на Файес ал Сарадж, министър-председател на подкрепяното от Турция правителство за национално помирение в Либия, е причинена от гняв в либийските бизнес кръгове заради търгове, дадени на турски компании.
„Нашият президент му каза [ на Сарадж]:

"Нека тези оферти се дават на тези и тези компании", продължава Пекер.

"Тогава той [Сарадж] подаде оставка, всички попитаха защо той подаде оставка, аз също не знаех. Току-що го бях научил", казва той.
В началото на миналата година Турция изпрати войници при ислямистки бунтовници в подкрепа на базираното в Триполи правителство на Националното съгласие (GNA) на Сарадж.

Либийската национална армия на Халифа Хафтар, от друга страна, беше подкрепена от Египет, Саудитска Арабия, Русия, Франция и Обединените арабски емирства (ОАЕ), където Пекер живее.

Подобни конфликти за нефт и стратегическо предимство в Либия и Източното Средиземноморие многократно са причинявали експлозивни противостояния между френските и турските кораби в региона.

Войните на НАТО в Сирия и Либия доведоха до продължаващ конфликт между Анкара и нейните империалистически съюзници, както и до продължаващите конфликти в турската управляваща класа.

Ходовете на Вашингтон и другите големи империалистически сили да изоставят ислямистките милиции и да приемат кюрдските националистически милиции като основна прокси сила в Сирия предизвикаха остър конфликт с правителството на ПСР.

Това несъгласие завърши с опита за преврат, подкрепен от НАТО през 2016 г., тъй като правителството на Ердоган установи по-тесни отношения с Китай и Русия, основните съперници на Съединените щати.

Само няколко седмици след неуспешния опит за преврат, подкрепен от НАТО, с да свали Ердоган, той започна първото турско нахлуване в Сирия, операция „Щит на Ефрат“, насочена срещу подкрепяните от САЩ кюрдски националистически сили за народна защита (YGP).

Последваха няколко турски военни операции за разбиване на ръководената от кюрдите протодържава там и прогонване на милициите на YPG, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), извън региона.

Твърденията на Пекер не могат да бъдат отделени от 30-годишната империалистическа война и разрушенията в Близкия изток, в които целият турски политически естаблишмънт е съучастник.

Както обясни Световният социалистически уебсайт, Пекер не говори като приятел на работническата класа. Решаващият въпрос е независимата и международна мобилизация на работническата класа срещу империализма и всички фракции на буржоазията.