Полицай Мара Королевич от Оток загина при пътен инцидент край Баяково, Хърватия. По време на дежурство с мотора си тя блъска пресичаща на грешното място жена. И двете губят живота си. Семейството дари сърцето й, знаейки, че това е желанието на Мара. Те се надяват, че другите й органи също ще спасят повече животи, казва нейният брат Мато.

„Сърцето на Мара не спира да бие!“ е трогателно изречение, публикувано от Мотоклуб „Винковци“ в социалните мрежи.

Техният почетен член Мара Королевич (37) е полицайка, която загина на служба при пътнотранспортно произшествие в петък на магистралата Загреб-Липовац в посока към граничния пункт Баяково.

Сърцето й спасява чужд живот след катастрофата, защото тя го дарява. Или поне така е искала.

По информация на лекаря в болницата, където е извършена трансплантацията, човекът, получил сърцето на тази млада и хуманна полицайка, се чувства добре и се възстановява бързо, като му е подарен нов живот.

„Знаете ли каква беше моята Мара? Най-вече имаше сърце, правеше всичко с любов и затова с майка ми сме безкрайно щастливи, че нейното голямо, добро сърце сега спаси нечий живот. Точно това казаха нейните приятели от мотоциклетния клуб Винковци“, споделя казва братът на Мара Мато Королевич.

Оток е потънал в скръб, защото Мара е била обичана от всички.

Винаги беше усмихната, винаги щастлива, казва брат й.

„Дори когато преживяваше трудни моменти в живота си, когато не й беше лесно, тя беше тази, която утешаваше и развеселяваше другите.

И когато миналата година бурята отнесе покрива на къщата ни, колегите ѝ веднага се организираха и дойдоха да ни помогнат да покрием къщата, всички млади полицаи дойдоха да помогнат, а по-големите останаха на работа. Е, такава беше Мария, както я наричахме - с голяма тъга разказва Мато.

Семейството се съгласи след сърцето да бъдат дарени и другите органи на Мара.

„Когато преди време двамата си говорихме как би искала да сложи край на живота си, когато му дойде времето, тя описа края си точно така. На мотора. Беше пълна с живот и не искаше да посрещне края слаба. Тя не е виновна за инцидента“, казва още Мато.

Той също така разказва как сестра му обичала работата си и я вършела добре.

„Нейни колеги ми разказаха как, когато спряла семейство незакопчано в кола, казала на родителите, че няма да им наложи глоба, но след това ще им наложи възможно най-тежката глоба за това, че децата им не са сложили колани.

Тя не можеше да понесе това. Точно както не понасяше онези, които карат в аварийната лента. Когато се налагаше, показваше зъби на груби и упорити шофьори, а иначе беше много мек, топъл човек“, разказва тъжният брат.

„Убеден съм, че добрата ми Мара и сега би се зарадвала, ако знаеше, че е спасила нечий живот с голямото си сърце. Надявам се и другите й органи да бъдат дарени, ако е възможно, семейно сме се съгласили. Бихме искали Мара да помогне на тези, които се нуждаят“, завърши Мато.