Астрономите, които стоят зад най-мащабното досега търсене на извънземен живот, разследват интригуващо излъчване на радиовълни, което изглежда идва от Проксима Кентавър, най-близката звезда до нашето слънце, предават световните осведомителни агенции.

Лъчът радиовълни е уловен по време на 30-часово наблюдение от телескопа Parkes в Австралия през април и май миналата година. Анализът на излъчването не установява земен виновник, като наземно оборудване или преминаващ спътник.

Обичайно е астрономите в проекта за 100 млн. долара да забелязват странни радиовълни, но досега всички се дължат на човешка намеса или естествена източници.

Последният "сигнал" вероятно също ще има обяснение, но посоката на тесния лъч, около 980MHz и очевидното изменение на честотата му, в съответствие с движението на планетата, предизвиква интерес. Сега учените подготвят доклад за лъча, наречена BLC1, за Breakthrough Listen - проект за търсене на доказателства за живота в космоса.

Лъчът, който изглежда е Проксима Кентавър, червено джудже на 4,2 светлинни години от Земята, не е забелязан от първоначалното наблюдение, според лице от астрономическата общност. "Това е първият сериозен кандидат след "Уау сигнала".

"Уау сигналът" е краткотраен теснолентов радиосигнал, засечен по време на търсене на извънземен интелект - Сети, от Обсерваторията "Голямото ухо" в Охайо през 1977 г. Необичайният сигнал получава името си след като астрономът Джери Еман написа "Уау!" до данните.

Стартиран през 2015 г. от Юри Милнър, инвеститор в науката и технологиите със седалище в Силициевата долина, проектът Breakthrough
Listen слуша милионите звезди най-близо до Земята с надеждата да открие случайни или умишлени чужди радиосигнали. Десетгодишните усилия бяха обявени в Кралското общество в Лондон, когато покойният Стивън Хокинг обяви начинанието за "критично важно".

По време на събитието Хокинг, който видя бъдещето на човечеството в звездите, каза: "Човечеството има дълбока нужда да изследва, да учи, да знае. Случва се и да сме общителни същества. За нас е важно да знаем дали сме сами в тъмнината."

Предизвикателството за астрономите от Breakthrough Listen и други, посветени на намирането на интелигентен живот в небесата, е да открият потенциални "технологични подписи" сред многото радиовълни от оборудване на Земята, природни космически явления и орбитален хардуер, който обикаля планетата. Това не е лесна задача.

През 1997 г. американският "ловец на извънземни" Джил Тартер, която е вдъхновение за героя Ели Ароуей във филма "Контакт", откри потенциален сигнал, но по-късно се установи, че това са предавания от антена на космическия кораб "Сохо", съвместна мисия за наблюдение на слънцето от НАСА и Европейската космическа агенция.



Макар и твърде слаба, за да се види с невъоръжено око, Проксима Кентавър се следи от астрономите. Известно е, че около две планети обикалят около звездата. Едната е газов гигант, а другата се смята за скалист свят, около 17% по-масивен от Земята. Известна като Проксима Б, планетата обикаля своята звезда на всеки 11 дни и се намира в така наречената "обитаема зона", където температурата е подходяща за течна вода.
Но това не означава, че водата присъства на Проксима Б. Въпреки очевидно уютното си местоположение, планетата може да бъде враждебна към живота. През 2017 г. учените от НАСА използваха компютърни модели, за да покажат, че ако Проксима Б има подобна на Земята атмосфера, тя лесно може да бъде отстранена от интензивната радиация и слънчевите изригвания, освободени от звездата. При подобно излъчване планета на 4 млрд. години може да загуби цялата си атмосфера за 100 милиона години.

Пит Уордън, бившият директор на Изследователски център на НАСА в Калифорния коментира, че е важно да се изчака и да се види какво е заключението на учените в проекта: "Екипът на Breakthrough Listen е открил няколко необичайни сигнала и внимателно разследва. Тези сигнали вероятно са смущения, които все още не можем да обясним напълно. В момента се извършва допълнителен анализ."

Други са меко казано предпазливи. "Шансовете "срещу", това да е изкуствен сигнал от Проксима Кентавър изглеждат зашеметяващи", коментира Луис Дартнел, астробиолог и професор по научни комуникации в Уестминстърския университет.

"От толкова дълго време търсим извънземен живот и идеята, че той може да се окаже на прага ни, в следващата звездна система е твърде невероятно.
"Ако там има интелигентен живот, той почти сигурно би се разпространил и много повече в галактиката. Шансът единствените две цивилизации в цялата галактика да са съседи, сред 400 милиарда звезди, е абсолютно извън границите на рационалността."

Не само статистиката изглежда зле. Проксима Б е толкова близо до своята звезда, че е заключена подобно на Луната към Земята. Едната страна е вечен ден, другата е във вечен мрак. "Трудно е да си представим как може да има стабилна климатична система и всички неща, които трябва да получите от бактерии, които са издръжливи, до интелигентни животински форми, които със сигурност не са", добави Дартнел. "Но ми се иска да се окаже, че греша."

Има ли някой там?

1899 г.
Търсенето на живот другаде е дълго и дълбоко непродуктивно, поне по отношение на опитите за намиране на извънземни цивилизации. В края на XIX век сръбско-американският изобретател Никола Тесла вярва, че е прихванал радио съобщения от Марс. Доколкото учените знаят от безброй наблюдения и десетилетия посещения на роботизирани сонди - на Марс няма живот.

1967 г.
Астрофизикът Джоселин Бел Бърнел претърсва данни от нов радиотелескоп, когато забелязва необичаен сигнал. Той е слаб, но непрекъснато се повтаря. След като изключва намесата от земни източници, екипът се замисля за "малки зелени човечета". Истинският източник се оказва пулсар, въртяща се неутронна звезда, която излъчва лъчи радиовълни като космически фар.

1977 г.
Случва се в годината на "Междузвездни войни", когато Джери Еман, астроном при радиотелескопа "Голямото ухо" на държавния университет на Охайо, открива нещо любопитно, докато сканира небесата за извънземни предавания. Телескопът наблюдава група звезди, наречена Чи Стрелец, когато записва 72-секунден импулс на радиовълни. Еман огражда данните и пише "Уау!", като дава и името на сигнала. Учените са предложили много възможни източници, но сигналът си остава необясним.

2003 г.
Проектът Сети, ръководен от Калифорнийския университет в Бъркли с наблюдения от радиотелескопа Гриун Банк и наскоро рухналия телескоп Аресибо, също открива интригуващ сигнал. Избухване на радиовълни от 1420MHz, известно като SHGb02+14a, наблюдавано е три пъти, преди да изчезне. Сигналът се намира в тихата зона "водна дупка" на електромагнитния спектър, която учените смятат за привлекателна за извънземни цивилизации за излъчване на междузвездни сигнали.