Новите климатични модели вече не приемат екстремния RCP8.5 като реалистичен път за този век, но и не виждат правдоподобен сценарий, при който светът остава под 1,5°C без временно прескачане на границата.
Най-мрачният климатичен сценарий, използван години наред в научните модели, вече не се смята за правдоподобен за този век. Това звучи като добра новина. Само на първо четене, пише "Метео Балканс".
Същата актуализация на глобалните климатични сценарии премахва и най-оптимистичния вариант, при който човечеството успява да задържи затоплянето под 1,5°C без временно превишаване на прага. С други думи: светът вече не върви към най-крайния апокалиптичен модел от старите прогнози, но и прозорецът за най-чистото изпълнение на Парижкото споразумение практически се затвори.
Промяната идва от новия набор сценарии, които ще се използват в следващото поколение глобални климатични модели. Те са част от международния процес CMIP7 — основата, върху която учените симулират бъдещото развитие на климата, емисиите, температурите, океаните, валежите и екстремните явления.
Най-лошият сценарий вече не е най-вероятната заплаха
Сценарият RCP8.5 дълго време беше използван като високорискова траектория — свят с огромно разширяване на изкопаемите горива, рязко покачване на емисиите и около 5°C глобално затопляне до края на века. Той не беше прогноза, а инструмент за тестване на най-тежките възможни последици.
Проблемът е, че в публичния дебат този модел често беше представян като почти сигурно бъдеще. После обратното — използван беше като аргумент, че климатичната наука преувеличава. И двете тълкувания са удобни, но непълни.
Новите сценарии приемат, че толкова екстремно разрастване на изкопаемите горива вече е малко вероятно. Причините са няколко: възобновяемата енергия поевтиня по-бързо от очакваното, политиките за ограничаване на емисиите вече имат ефект, а реалните емисии през последните десетилетия се движат по-близо до средни, а не до най-високи траектории.
Това обаче не означава безопасност. Новият висок сценарий остава тежък: той допуска силно затопляне, сериозни климатични рискове и продължаващо покачване на температурите и след 2100 г.
Добрата новина свършва бързо
По-важният обрат е в другия край на скалата. Най-добрият сценарий също е променен, защото светът не намалява емисиите достатъчно бързо.
Старите модели все още допускаха път, при който глобалното затопляне може да бъде ограничено до 1,5°C без временно превишаване. Новите вече не приемат това за реалистично. Дори най-оптимистичната траектория предполага прескачане на прага — приблизително към 1,7–1,8°C — преди евентуално връщане надолу по-късно през века.
Това връщане не е гарантирано. То зависи от бързи съкращения на емисиите, мащабно премахване на въглерод от атмосферата и технологии, които все още не са доказани в глобален мащаб. На хартия изглеждат като решение. В реалната икономика са скъпи, бавни и политически трудни.
Фактът е прост: най-лошият стар сценарий отслабва, но най-добрият също изчезва. Климатичното бъдеще вече се движи в по-тесен коридор — не толкова катастрофален в горния край, но и далеч по-малко удобен в долния.
Какво означава това за прогнозите?
Климатичните сценарии не са врачуване. Те са работни пътища, по които моделите изчисляват какво би се случило при различни нива на емисии, енергийно потребление, икономически растеж, политики и технологично развитие.
Затова отпадането на RCP8.5 не отменя климатичните рискове. То само казва, че старият екстремен вариант вече не е най-полезният инструмент за анализ на този век. Новият висок сценарий остава достатъчно опасен, особено за региони, чувствителни към горещини, суши, пожари, недостиг на вода и екстремни валежи.
За Европа и Балканите това има пряко значение. Регионът вече усеща по-чести и по-интензивни горещи вълни, по-дълги сухи периоди, по-рискови пожароопасни сезони и резки валежни епизоди. При затопляне от порядъка на 2°C или повече тези процеси не остават статистика в климатичен доклад, а влизат в земеделието, водните ресурси, енергетиката, здравето и инфраструктурата.
Емисиите не падат достатъчно
Големият проблем е, че глобалните емисии все още не се движат по траекторията, необходима за бързо ограничаване на затоплянето. Въпреки ръста на възобновяемата енергия, световното потребление на енергия продължава да расте, а изкопаемите горива остават огромна част от системата.
Това е причината новите модели да изключват най-чистия сценарий за 1,5°C. Не защото физиката се е променила, а защото реалният свят се движи по-бавно от политическите обещания.
Прагът от 1,5°C не е магическа линия, след която всичко се срива наведнъж. Но преминаването му увеличава риска от по-силни екстремни явления, по-тежки горещини, по-агресивни суши, по-голям натиск върху екосистемите и по-скъпа адаптация.
Новият климатичен диапазон е по-тесен, но не е спокоен
Учените вече работят с по-различна картина: най-крайното затопляне от старите модели е по-малко вероятно до 2100 г., но безопасният вариант също е далеч по-труден. Новият висок сценарий все още може да доведе до около 3,5°C затопляне до края на века, а при по-висока чувствителност на климатичната система — и над 4°C.
Това ще бъде рамката, с която следващите климатични симулации ще оценяват риска за валежите, температурите, океаните, ледниците, сушите, пожарите и екстремните атмосферни процеси.
Най-лошият стар сценарий отпада. Най-добрият също. Между тях остава свят, който вече планира бъдещето си не от нулева точка, а от закъснение.
Фактологията е сверена по оригиналния материал на E&E News/POLITICO, обяснителя на WCRP/CMIP за CMIP7, научната публикация в Geoscientific Model Development, данните на Global Carbon Budget 2025 и обяснението на Европейската комисия за новите климатични сценарии.
