За световните лидери ръкостискането никога не е просто поздрав. Такъв беше случаят в понеделник, когато президентът Доналд Тръмп и френският президент Еманюел Макрон се здрависаха по време на срещата на върха на Г-7, като експертите по езика на тялото определят момента като особено странен, пише The Huffington Post.
Тръмп и Макрон имат история на неловки и интензивни ръкостискания – през 2017 г. двамата се здрависваха почти 30 секунди. Тръмп е известен с това, че дърпа хората към себе си и не ги пуска, но този път неговият енергичен и доминиращ стил отсъстваше напълно.
Едно добро ръкостискане обикновено включва здраво разклащане от лакътя и продължителен зрителен контакт, но при този момент липсваха и двете. Когато Тръмп и Макрон си подадоха ръце, китката на Тръмп виси отпусната право надолу, докато Макрон трябваше да се пресегне нагоре.
„Тръмп буквално е провесил ръката си надолу, което е известно като ръкостискане тип „умряла риба“ – ситуация, в която другият човек трябва „да свърши цялата работа““, обяснява Дениз Дъдли, клиничен психолог и експерт по поведенчески анализ.
Според експертите, липсата на зрителен контакт в този момент показва пълна незаинтересованост от страна на Тръмп. „Боже, дай ми сили, напът съм да направя това нещо, което изобщо не искам да правя“, коментира Дъдли.
Експертите отбелязват и, че ръкостискането се случи ден след като Тръмп отпразнува 80-ия си рожден ден на ММА събитие (UFC). „Изглежда, че някой е останал буден до твърде късно. Той присъства физически, но само толкова“, казва Трейси Браун, експерт по езика на тялото.
Особено поразително за анализаторите бе напълно апатичният характер на жеста, нетипичен за обичайния стил на Тръмп „издърпай и задръж“. Когато Тръмп се здрависа с първата дама на Франция, Брижит Макрон, той задържа ръката ѝ около 13 секунди. Но при официалната снимка с Макрон на Г-7 ръката на Тръмп беше без никаква енергия.
„Това излиза извън неговия бранд. Неговият бранд е власт и сила, така че това е точно обратното“, казва Браун. „Това беше меко ръкостискане. Той е изключително пасивен, сякаш дори не си струва времето му... усещането беше за толкова голяма пасивност, че граничеше с неуважение“, добавя Аби Мароньо, поведенчески учен.
Според Дъдли апатичното ръкостискане подсказва: „Не мога да се занимавам да обръщам внимание на този човек и да го правя да изглежда приятно“, защото Тръмп е принудил Макрон сам да потърси ръката му.
Когато се практикува ръкостискане тип „умряла риба“, отсрещният човек върши цялата работа по поддържане на контакта. „Това поведение казва: „Няма да ти дам пълната си енергия. Няма да те призная за равен“, обяснява Дъдли.
В корпоративния свят в САЩ такова безжизнено здрависване се смята за грубост, но когато става дума за световни лидери, то отразява отношенията между държавите. „Тръмп трябва да се отнася с него като с равен, но той не го прави“, казва Дъдли.
По време на срещата на върха Тръмп нарече Макрон „много специален приятел“, но дистанцираното ръкостискане напълно опроверга тази интимност.
„Ръкостисканията ви казват какво се случва дълбоко в подсъзнанието на хората“, коментира Браун. Липсата на участие от страна на Тръмп загатва, че „в Макрон – или в самото събитие – не е вложена никаква енергия“.
„Това е класическа ситуация, в която думите казват едно, а тялото – друго. И винаги, когато думите и тялото се разминават, аз винаги клоня към това, което казва тялото“, заключава Мароньо.