"Не ме интересува кой управлява страната - искам само да е тихо", казва шофьорът на ТИР Гришка, докато си приготвя салата в пластмасова купа между кабината и товарната зона. "По-добре Зеленски", отговаря колегата му Григорий, слага няколко парчета колбас в синя найлонова торбичка и разказва как преди много години се е запознал с бащата на украинския президент, пише Дойче Веле.
След около час двамата трябва да са с камионите си на контролно-пропускателния пункт в Джурджулещ - поне според прогнозите на намиращ се наблизо граничен полицай.
Тук, в граничния триъгълник между Румъния, Молдова и Украйна, са се струпали стотици камиони. След руската инвазия в Украйна и блокадата на украинските пристанища старите маршрути вече не могат да се ползват за износ на селскостопански продукти от страната.
Ситуацията застрашава продоволствената сигурност в световен мащаб. Ето защо Европейската комисия предложи алтернативни транспортни маршрути, по които да се изнася зърно от Украйна. Но тези т.нар. коридори на солидарността все още не работят по план.
"Всичко стана по-лошо"
На Гришка и Григорий им отнема цели две седмици, за да изминат едва 95-те километра от Измаил в Украйна до румънското пристанище Галац на Дунав. Невинаги успяват да тръгнат заедно, но казват, че по двойки е по-лесно. Особено когато проверката на границата и на пристанището отнема толкова много време.
Сега те пътуват към Украйна - натоварени със сол. Там вече се налага да плащат повече от две евро за литър олио, а цените продължават да растат. Гришка произхожда от молдовско-руско семейство, на 37 години е, а съпругата му е рускиня. Двамата имат дете на три години.
"Войната промени изцяло живота ни, всичко стана по-лошо. Защо трябва да умират толкова много деца? Защо хората трябва да живеят в мазета?", пита Гришка. За него между доброто и злото съществува непреодолима бездна, в която смъртта замества живота. Той не разбира защо е започнала войната, защо изведнъж се е отприщила толкова голяма омраза.
Учудва го и това, че в цяла Украйна, включително в неговото село край Измаил, е забранен не само руският език, но и руската музика: "Ако те хване полицията, трябва да платиш глоба." Украинците искат да превърнат всички тук в украинци - казва той. "Вчера видях украински шофьор на камион да псува румънец, защото не говорел украински."
Страх от настъплението на руската армия
Григорий разказва, че след "Оранжевата революция" в училище децата от румънското малцинство вече не учат румънски език. А в Измаил, където рускоезичното население е мнозинство, заселват все повече украинци. Самият Григорий говори румънски - научил го е през последните 20 години, откакто пътува с камиона си между Украйна и Румъния.
Президентът Зеленски е "красив мъж, но не толкова умен като баща си", казва Григорий. Шофьорът се запознал преди години с Александър Зеленски по време на риболов. Заради тази среща Григорий иска да подкрепи украинския президент, доколкото може. Но все пак се страхува, че Володимир Зеленски може да призове и тях, шофьорите на камиони, на фронта. "В нашата страна законите се променят по два пъти на ден, никога не знаеш какво ще се случи."
Несигурността им влияе по-силно, отколкото ежедневният стрес зад волана. Те се страхуват за семействата си и са притеснени от настъплението на руската армия. "Войниците ни нямат повече оръжие, руснаците скоро могат да превземат Одеса, а после да дойдат при нас в Измаил", казва Григорий.
Той е на 50 години, съпругата му и синът им са се преместили в Италия преди години и не са севръщали в Украйна нито веднъж. Сега той има ново семейство. Шофьорът не иска да напуска дома си, има къща и малка ферма, всичко, от което се нуждае: "Искам мир, но знам, че Зеленски не може да се откаже от страната ни. Той трябва да издържи и да направи всичко възможно", добавя Григорий.
Помощта, която оказва Румъния
Гришка признава, че съпругата му се е уморила. Притеснението от войната и постоянният страх за детето ѝ я променят. Тя вече не се смее и все по-често се замисля да се премести в Румъния. Самият той не иска да се мести. За Григорий всички са виновни за войната, "най-вече руснаците и украинците, но също и европейците и американците".
Григорий не е толкова сигурен в това. На него също не му харесва случващото се, но той признава, че животът му е бил труден и преди войната. Войната сега вади наяве това, което и преди не е било добре. Преди всичко инфраструктурата в страната е била пренебрегвана дълго време и това вече се отразява на състоянието ѝ.
За да помогне на Украйна да изнася зърно и други стоки, Румъния обеща "спешна инвестиционна програма" за инфраструктурата - особено за разширяване на железопътната връзка от Република Молдова до румънското дунавско пристанище Галац. Украинското зърно ще може да се транспортира с камиони и влакове до там, а след това по Дунав до черноморското пристанище Констанца. Оттам ще бъдат достъпни нормалните маршрути за износ.
В Украйна са блокирани над 20 милиона тона зърно. А с тазгодишната реколта те скоро може да достигнат 60 милиона тона. Експертите предупреждават, че без бързо разширяване на украинската и молдовската инфраструктура и без връзка с транспортната мрежа на ЕС, светът ще се изправи пред един от най-големите гладове от десетилетия насам.
