Пристигането на остров Яп ще изпълни дори най-преситените туристи с усещане за страхопочитание. Единственият самолетен полет до микронезийския остров преминава над гъсти гори, блатно таро, плитки лагуни и и гъста мрежа от мангрови дървета, заобиколени от извиващ се риф.
Истинското възхищение не идва от идиличните картини, нито от посрещането от местно момиче в традиционна пола от хибискус. То се проявява, когато за първи път се изправите очи в очи с гигантските им каменни пари.

Стотици от тези необичайни дискове с размерите на човешки ръст са разпръснати навсякъде из острова, пише "Би Би Си", цитирана от webcafe.bg.

Някои са поставени пред шепата хотели, други са подредени на редици близо до плажа или дълбоко в сърцевината на горите. Всяко селце има своя банка с каменни пари - тези, които са твърде тежки, за да бъдат местени, биват показвани на малал (площадките за танци).

Уникалната каменна валута се използва на острова от няколко века, макар че никой не е съвсем сигурен кога точно се е зародила концепцията. Това, което е известно, е че всеки от камъните е различен, изпълнен с дълбок смисъл, като са издълбавани и пренасяни от жителите на Яп чак от Палау, островна нация на 400 км на югозапад.



Първите от тях са използвани като подаръци и са оформени като кит - и затова са наричани ‘раи'-камъни. Постепенно те еволюират до валута. Получават и дупки, издълбани в центъра им, за да бъдат по-удобни за транспортиране през океанските води.

Проблемът на остров Яп е, че той никога не е имал издръжливи камъни или ценни метали, от които да се правят монетите.
Вместо това опитните местни моряци, наемани основно от богати върховни вождове, са плавали до Палау на бамбукови салове и шхуни, за да превозят варовик от чуждите каменоломни.

С подобряването на техниките и инструментите, каменните пари започват да стават дори по-големи от хората, които усърдно ги оформят и дълбаят. Когато на острова се появяват метални инструменти, донесени от европейски търговци в края на XIX век, добивът на варовик става по-лесен. Някои исторически източници от 80-те години на XIX в. твърдят, че 400 мъже от общо 7000 души население в Яп са работели в една от каменоломните в Палау.

При завръщането си моряците предават оформените камъни на върховните вождове, които се събират от различни селища. Вождовете задържат по-големите пари, плюс 2/5 от по-малките монети. Понякога дават имена на някои камъни, често избирали своето собствено име, или това на роднини. Определят стойността им на база на още по-стара парична система със седефени монети.

Оттам нататък камъните влизат в обръщение и могат да бъдат купени. Ако вождът реши, че една каменна пара струва 50 седефени пари, всеки може да направи размяната, стига да разполага със съответната стойност.

В наши дни седефите са заменени от вездесъщите американски долари - поне за всекидневни транзакции като покупката на хранителни стоки. Но за по-концептуални размени, например - откупуването на права, камъните остават жизненоважно разплащателно средство за 11-те хиляди жители на Яп.

Местен жител разказва, че е семейството му е използвало каменни пари само два пъти. Единия път - като обезщетение за развод: "Използвахме ги, когато един от братята ми създаде проблеми на друго семейство. Бракът му се провали. Бащата на бившата му съпруга, който е един от вождовете, получи една каменна пара като извинение и го прие".

За разлика от западната концепция за предварително фиксираната стойност на валутата, цената на каменните пари винаги се променя. Каменните пари се оценяват по размера им (варират от 7 см до 3.6 м диаметър), по сложността на украсата и дори според трудностите, свързани с придобиването на камъка.

Стойността на каменните пари зависи и от това на кого ги давате.

Жителите на Яп оскъпяват всеки камък, като го „доукрасяват" с допълнителни истории и легенди за произхода му.
Семействата рядко напускат родните си села, а племенните старейшини предават на потомците си информация за всеки камък. Така парите служат като памет за миналото и помагат за заздравяването на връзки и взаимоотношения, които датират още от времената на воини и кланове.

В някои случаи камъните имат гравирани надписи, обозначаващи сражения отпреди повече от 200 години.

На около 40 км от столицата Колония се намира банката за каменни пари "Мангьол". Няколко дузини камъни са подредени по големина пред "пебея", открита сграда в центъра на селото, където местните жители се събират, за да търгуват, да празнуват и понякога да учат децата.

Раите са специално разположени, всяка от тях е кодирана с тайни връзки, отношения на селища, истории на бракове, конфликти и дълбоки извинения. Историите са с вековна възраст и се знаят само от местните жители. Те съответно определят кои камъни са най-ценни.
Няма нужда да се правят повече раи, тъй като островът на практика има постоянен брой пари в обръщение, и много малко от тях някога изобщо се поместват. Дори счупените камъни запазват своята история, която им придава по-голяма ценност, отколкото биха имали новите.
От време на време все пак се правят и нови каменни пари, просто за да се гарантира, че уменията на предишните поколения няма да бъдат забравени.

Ако камъните са толкова ценни и лесно достъпни, какво спира някой да си присвои чуждите пари или да ги открадне?

Кражбата на раи е относително рядко срещан феномен, тъй като местните хора не пазят тайни помежду си. Повечето събития в селото са известни на всички и ако се случи незаконно отнемане, то бързо ще бъде разкрито.

Съседните острови до Яп - Гуам, Палау и Чуук - са силно повлияни от европейската и американската колонизация, и носят видими белези от Втората световна война. Гуам остава американска територия с голяма военна база на острова, оформила неговата култура, докато в лагуната на Чуук има около 60 потопени отломки от кораби, резултат от унищожителната операция "Хейлстоун" през 1944.
Яп обаче като цяло избягва американските бомбардировки, след като японската окупация в началото на XX век приключва. Затова здравината и дълготрайността на камъните раи въплъщава автентичността на културата през вековете.