От мумиите на фараоните до Голямата пирамида в Гиза - древноегипетската иконография днес е известна по целия свят, съобщава dbr.bg.

Но малцина осъзнават, че египтяните са оставили след себе си и едно далеч по-практично наследство - данъците и принципите на административно управление.

Най-ранната известна система за данъчно облагане в света възниква в Египет в зората на самата цивилизация, около 3000 г. преди Новата ера, когато Първата династия обединява Долен и Горен Египет, пише Smithsonian.

Древна Месопотамия скоро следва този пример. Практиката се е запазила в продължение на хилядолетия, продължавайки и след падането на Древен Египет под римско управление през първи век преди Новата ера чак до наши дни. 

Данъчната система на Египет се развива и диверсифицира в хода на съществуването на цивилизацията, но основната ѝ концепция остава същата - държавата събира данъци, за да плаща за своите операции и да поддържа социалния ред.  

"Наследството на древната египетска администрация и разнообразните системи на данъчно облагане - от подоходните данъци до митническите тарифи, е силно видимо в съвременните форми на управление", казва египтологът от университета в Кеймбридж Тоби Уилкинсън, който е автор на книгата „Възходът и падението на Древен Египет".  

По думите му, фундаменталната основа на човешкото общество не се е променила за 5000 години. Това може да се види от различни техники на управление, измислени в Древен Египет, които са приблизително същите и днес.  

Първите данъци в историята

През по-голямата част от историята си Древен Египет налага данъци върху стоките, като служителите събират таксите под формата на зърно, текстил, труд, добитък и други продукти.

Размерът на дължимите данъци често е свързан със селското стопанство, като определена част от реколтата е предназначена за държавните зърнохранилища или административните центрове за съхранение. 

Интересното е, че данъците били коригирани спрямо производителността на полето, което паралел със съвременните прогресивни ставки на данъка върху доходите, с различни категории, установени въз основа на размера на натрупаното богатство.

"Полетата са облагани по различни начини и ставката зависи от индивидуалната продуктивност, плодородието и качеството на почвата. Но правителството определя основната данъчна ставка в зависимост от височината на река Нил", казва Хуан Карлос Морено Гарсия, старши изследовател във Френския национален център за научни изследвания.

На Елефантина - остров в Горен Египет, археолози от 19-и век откриват т. нар. "нилометър", използван за измерване на нивата на Нил. Ако водата се издигне над определена маркирана линия, това сигнализира за наводнени ниви и лоша реколта, а ако падне твърде ниско, се очаква суша и умиращи култури.

"Египет бил основно земеделска икономика и зависел изцяло от Нил. Имаме записи на измервания на височината на Нил, датиращи от времето на обединението на Египет, така че можем да приемем, че това е основата на ранното данъчно облагане", смята Уилкинсън.

Как се определят данъчните задължения?

Данъкът върху реколтата осигурявал критичен източник на приходи за държавната хазна, но египетската държава се нуждаела от нещо повече от зърно – работна ръка.

Тя била осигурена съгласно системата, при която всички египтяни с ранг на длъжностни лица можели да бъдат призовавани да работят по обществени проекти, като поемат различни задачи - обработване на ниви, добив от минни кариери и изграждане на храмове и гробници.

В допълнение към определянето на данъчните ставки и видовете данъци, древните египтяни разработили множество методи за събирането им.

По време на Старото кралство, което обхваща приблизително периода от 2649 до 2130 г. преди Новата ера н. е., държавата облагала общностите колективно, като нареждала на собствениците на имоти да предават стоките, предоставени от техните слуги.

Приблизително по същото време египтяните развили концепцията за централно правителство, оглавявано от фараона, с по-малки провинции, известни като номи, под администрацията на местните власти.

За да гарантират, че номарсите (управителите на провинции) точно отчитат богатството на своя район, фараоните от Старото кралство провеждали годишна или двугодишна обиколка на кралството.

Известни като Шемсу Хор (Следването на бог Хор), посещенията позволявали на владетеля да събира данъци директно, вместо да се доверява на посредници или да зависи от честността на местните власти.

Освен това, ритуалът позволявал на монарха да бъде видимо присъствие в живота на своите поданици, а служителите му да следят отблизо всичко, което се случва в страната.

По време на Средното царство (2030 до 1650 г. пр. н. е.) короната започва да облага поданиците на индивидуално ниво. Годишната обиколка на фараона била заменена от писари, които водели щателни записи за това кой колко дължи.

Тази промяна в стратегията за събиране на данъци била постижима само поради скока в грамотността и последващото увеличаване на броя на наличните писари.

Повечето физически доказателства за данъчното облагане в Древен Египет датират от пика на цивилизацията - Новото царство (1550 до 1070 г. пр. н. е.), когато екипът от събирачи на данъци и писари поддържал хазната напълно заредена.

Много фараони от Новото царство са използвали данъците, събирани от тези служители, за да издигнат големи паметници и да организират грандиозни юбилейни тържества. 

Данъци и корупция

В друг паралел с настоящето, египтяните са изобретили не само основата на управлението, но и неговите "клопки". Те били пионери в концепциите за данъчни измами, укриване и корупция.

Писарите и номарсите често си сътрудничили, за да отчитат непълно количество на държавата, да задържат излишъка за себе си или да таксуват селяните над техния справедлив дял.

В същото време, данъкоплатците изобретили креативни начини да избегнат плащането на задълженията си. Везните, използвани за измерване на зърното, например, можели лесно да бъдат манипулирани. 

"Хората поставяли камъни в зърното, за да отговорят на по-високите налози върху реколтата. Проблемът станал толкова сериозен, че били издадени кралски укази, които изрично забранявали манипулирането на системата“, обяснява Тоби Уилкинсън.

Около началото на 13 век пр. н. е. фараонът от 18-ата династия Хоремхеб издал едикт, според който както изнудването, така и укриването на данъци могат да бъдат наказвани с отстраняване на носа и изгнание.

Тази декларация потвърждава задължението на населението да плаща на фараона и неговото царство, тъй като се разбира, че всичко в държавата принадлежи на фараона.

Въпреки факта, че обществото на Древен Египет се въртяло около непоклатимата вяра във фараона, който се смятал за посредник между човечеството и божественото, древните египтяни не били особено ентусиазирани относно данъците.

Както и днес, гражданите протестирали публично срещу практиката. Някои оплаквания са съсредоточени върху несправедливите данъчни оценки.

Един свещеник от Новото царство пише следното: „Ти трябва да отидеш със знаменосеца Птахемаини и да докладваш на везира относно прекомерното сребро, което слугата Иай ми казва да дам, защото не отговаря на дължимия ми данък изобщо". 

Недоволството на египтяните от системите за данъчно облагане се усложнявало от чуждестранната окупация и въвеждането на твърда валута в средата на първото хилядолетие преди Новата ера.

Когато персите, а по-късно македонците, окупират Египет, те въвеждат метални монети и започват да събират данъци от местното население по този начин, а не в натура. 

"Въвеждането на монетите като валута е изключително практично. То позволява на държавата да събира един обложен приход, за разлика от различни ресурси. Държавата може просто да обмени монети за това, от което има нужда“, казва Морено Гарсия.

Птолемей и освобождаването на храмовете от данъци

По времето, когато Птолемей V заема трона около 204 г. пр.н.е., египтяните вече се бунтували открито срещу своите македонски окупатори.

В желанието си да успокои местното население, кралят на птолемеите се опитал да промени данъчната ставка за избрани влиятелни групи, като първосвещениците в големите храмове.

Птолемей освободил храмовете от данъци, за да спечели тяхното благоволение. Успехът му е отразен от Розетския камък, който показва указ, издаден от съвет на египетски свещеници през 196 г. пр.н.е. на годишнината от коронацията на Птолемей.

Каменната плоча, която е една от най-известните археологически находки в историята, позволява на учените за първи път да дешифрират египетските йероглифи.

Съдържанието му е сравнително светско - то просто описва многото постижения на фараона, сред които "освобождаването от данъци за храмовете и осигуряването на просперитет за войниците и хората, които живеят в страната".

В Древен Египет храмовете, посветени на определени религиозни култове или богове, функционирали като доходоносен бизнес. Те натрупват огромно богатство и ресурси, които след това държавата облага с данъци, докато не става политически целесъобразно големият религиозен бизнес да бъде освободен от това бреме. 

Има много други паралели между данъчното облагане в Египет и съвременните общества. Богатите често получавали данъчни облекчения, данъците били инструмент за спечелване на политическа благосклонност, корупцията била широко разпространена, а хората често недоволствали от начина, по който били облагани. 

Това е може би най-устойчивото наследство на Древен Египет. Днес смятаме, че живеем в много модерни общества, но механизмите, по които правителствата упражняват своята власт и контрол, все още се намират в бронзовата епоха, пише още изданието. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук