Урсула, изглежда, обмисля отново да подпомогне Мароко, след като мароканците направиха мизерии по границите в Сеута. Историята напомня на много стара римска традиция – Рим също е плащал на околните владетели, за да не го нападат, и е разчитал на сходна дипломация, пише Труд.
После Англия почва да плаща т. нар. „Danegeld“, което са парични суми към викингите да не правят набези. Владетелите го събират като данък от местните. Втората снимка тук е от камък за възпоменание как един викинг е получил Danegeld два пъти от Англия.
Честно казано този вид дипломация е страшно коварен и доста често се е провалял, като например с Атила или датските крале на Англия. Освен това е ужасно срамен, ако е при изнудване. Рим поне го прави активно, като имперска политика.
Обаче Урсула определено е уникат – към момента няма официално потвърждение от институция за точния контекст на сделката. Не е ясно дали има пряка връзка, но по данни, изнесени в различни публикации, точно месец преди Мароко да направи каквото направи, ЕС е платил 365 милиона евро за модернизация на ЖП линиите на Мароко. По ирония на съдбата подозирам, че немалко от мигрантите в Сеута са стигнали там именно по влакове.
Тоест ние плащаме Danegeld на мароканците, те все пак правят мизериите в Сеута и ние решаваме... че ще им помогнем още.
Ако бях на мястото на Норвегия щях сериозно да се замисля за някои възможности.
