БЛИЦ се натъкна със закъснение от няколко дни на публикация от Хари Копър и Кристиан Оливър в американското интернет-издание Politico под заглавие "Bulgaria caught between NATO and the Kremlin" (България е притисната между НАТО и Кремъл). В статията се говори за кандидата на социалистите Румен Радев – бивш командир на ВВС на България, неотдавна излязъл в оставка след решението на българското правителство чужди самолети да охраняват въздушното пространство на страната. Като съжалява за закъснението, БЛИЦ предлага публикацията с незначителни съкращения.
Приближаващите президентски избори в България дават шанс на Русия да върне уязвимата източно европейска страна обратно в своята орбита.

Румен Радев, храбрият пилот на МиГ-29, е кандидат, който предизвиква загриженост относно отношенията между София и Москва. Като изпълнител на фигури от висшия пилотаж, Радев стана кандидат на социалистите, които се стремят да възстановят влошените отношения с Москва след изборите на 6 ноември.

Радев е избран за кандидат след като лидерите на социалистите направиха старателно режисирано пътуване до Москва през юли. Асът беше формално номиниран в първите дни на август и от тогава настойчиво твърдят, че НАТО извършва сериозна грешка, като се отчуждава от Русия.

Неговата кандидатура безпокои Вашингтон и Брюксел като бъдеща възможност Русия да влияе на енергийната и отбранителна политика в източните страни от ЕС.

Без да сочи конкретна страна, военният министър на САЩ Ащън Картър предупреди миналата седмица за опитите на Русия „да влияе върху демократичните процеси на Запад. Лидерът на една от левите партии в България също нарече бившия генерал от ВВС Румен Радев марионетка и оръжеен лобист, традиционно ориентиран към Москва.

България беше най-верния васал на СССР, обаче днешните президент Росен Плевнелиев със своята прозападна реторика предизвика гнева на Москва и на русофилите сред българските леви.

Недоволството на Москва ярко пролича, когато през юни тази година Плевнелиев излезе пред Европарламента в Старсбург. Той нарече анексията на Крим „повратен момент” и обвини Москва в използване на хибридна война за „унищожаване и събаряне на устоите на ЕС – единството, солидарността и върховенството на закона”.

„Руснаците се вбесиха на Плевнелиев... Кремъл не очакваше, че българският президент може да бъде толкова праволинеен” – каза Илиан Василев, бивш посланик на България в Москва.

Радев веднага след своята номинация изрази недоволство от политиката на управляващата проевропейска и пронатовска дясноцентристка партия ГЕРБ по отношение на Русия. Обяснявайки своите възгледи по българското радио „Дарик”, той каза: „България трябва да има независима външна политика. България трябва да следва интересите си. Ние много загубихме като обявихме Русия в някаква степен за наш враг”.

Задкулисният Бойко

Социологическите прогнози показват, че подкрепата на социалистите е много по-слаба от на ГЕРБ. Загрижеността от неочаквана победа на Радев расте, затова ГЕРБ все още не е номинирал своя кандидат. Това предизвиква опасения, че премиерът Бойко Борисов, бивш пожарникар и охранител, обмисля скрита сделка относно президентството, за да успокои българските олигарси, свързани с Русия.

Най-често упрекват Борисов, че зависи от твърде много „стопани”. Заявявайки вярност към ЕС и НАТО, той в същото време е засечен във връзки с ориентирани към Русия олигарси, включително с главата на Лукойл в България.

Миналата година София забрани прелитането над своя територия на руски военни самолети, отиващи за Сирия. С голяма вероятност България ще направи същото, когато Москва тази година ще поиска разрешение за участие в учението „Славянско братство” в Сърбия.

България вероятно ще замени остаряващото съветско въоръжение със западни аналози като изтребители F-16. Отбраната винаги се е явявала чувствителна сфера и, отчитайки, че София днес зависи от Русия по въпросите на резервните части и техническото обслужване, това поставя страна-член на НАТО в неудобно положение. Татяна Дончева, бивша социалистка, оглавяваща партията „Движение 21”, нарече 53-годишния Радев кандидат от бизнес-кръговете, „свързани с оръжейното лоби”.

Илиан Василев също така предупреждава, че комерческите интереси в тази избирателна кампания излизат далеч извън рамките на търговията с оръжие и включва в себе си мрежа от „групировки на управляващия елит”, преследващи енергийни сделки и други крупни проекти.

В Русия с любов

Социалистите решително отхвърлят обвиненията, че Москва им диктува кандидата за изборите, обаче времето и контекста за избора на Радев предизвиква сериозни подозрения.

Няколко седмици след страсбургската реч на Плевнелиев, лидерът на социалистите Корнелия Нинова и лидерът на лявата партия АБВ (а също така и бивш президент) Георги Първанов заминаха за Москва за участие в 15.ия конгрес на партията на Владимир Путин „Единна Русия”. Няколко дни след завръщането от Москва, Нинова заяви, че Радев е определен от партийци като един от шестимата потенциални кандидати за поста президент от социалистите.

Отдалечаване от НАТО

Един от поводите за недоволството на Москва беше назначаването от Плевнелиев през 2014 г. преходно (служебно) правителство. Русия и българските социалисти бяха поразени, когато служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов наруши всички табу и представи списък на заплахите, които произлизат от руската пропаганда, партизански тактики и кибератаки.

Шаламанов встъпи в длъжност малко преди срещата на НАТО в Уелс, докато предишното правителство на социалистите планомерно се отдалечаваше от НАТО.

Шаламанов мисли, че едва ли Радев ще спечели изборите, обаче той говори за сериозно отдалечаване на България от НАТО в случай на негова хипотетична победа. „Номинално ние ще останем в НАТО, но той няма никакъв интерес към НАТО, а от НАТО няма да има доверие към София”.

По антируски настроения България дори не стои редом с бивши страни от ОВД като Полша. В очите на народа Русия до сега е освободител от турците през 1878 г.

„[Българите] се мятат между безкрайната благодарност и недоволството” – казва членът на Европарламента Георги Пирински, бивш спикер на българското Народно събрание и бивш заместник-председател на партията на социалистите.

Именно затова речта на Плевнелиев получи не еднозначна реакция, заявява Пирински. „Нека да кажем, че речта на президента наблегна на евроатлантическата солидарност. Тя раздели Европарламента: половината аплодираше, половината – не. Реакцията в България беше още по-остра.”

Пирински разказва, че членството в ЕС и в НАТО е представено на българската общественост като пакет „две в едно”. „Ако желаеш да станеш член на ЕС, това не може да стане без присъединяване към НАТО” – каза той. „Това беше път да се вградиш в новия световен ред, където присъединяването към НАТО не означаваше отдалечаване от Русия. [Сега] няма партньорство между Русия и НАТО. Голяма част от надеждите за присъединяване към Европа не се оправдаха.”

Макар голяма част от анализаторите да очакват победа на кандидата на дясноцентристката ГЕРБ, бившият посланик в Москва Василев отбелязва, че съществуват растящи подозрения относно това защо премиерът Борисов още не е номинирал кандидата и дали би допуснал президентът още повече да се обърне към Евразия, за да успокои българските олигарси.

В края на краищата в интерес на Борисов е да остане на власт, и с голяма доза вероятност ще остане на страната на ЕС и НАТО” – казва Василев.

Борисов настоява към 2 октомври ГЕРБ да обяви кандидата „тежка категория” за победа над Радев.

Независимо от това, бившият министър на отбраната Шаламанов отбелязва, че Москва има шансове да усили своето влияние.

„За руснаците успехът би потвърдил, че НАТО не работи както трябва, и че и ЕС не работи както трябва, и че българите все пак направиха грешка ... това означава, че руснаците ще направят всичко възможно да овладеят лостовете за влияние в България”.

Публикацията е подготвена от екип на БЛИЦ