Повече от три месеца след началото на войната в Близкия изток световната икономика продължава да демонстрира устойчивост въпреки сътресенията на енергийните пазари и повишената несигурност. Това посочва управляващият директор на Международен валутен фонд Кристалина Георгиева в публикация в блога на институцията.
Според нея цените на суровините, инфлацията, инфлационните очаквания и финансовите условия са били засегнати от конфликта, но засега няма признаци за забавяне на глобалната икономика. Силен икономически импулс продължава да се наблюдава в най-големите икономики в света – Съединени американски щати и Китай.
Георгиева обаче подчертава, че общата картина на устойчивост прикрива значителни различия между отделните държави и региони. Докато някои развити икономики се справят сравнително добре с последиците от конфликта, в редица държави в Африка негативните ефекти се усещат много по-силно.
Допълнителен риск за световната икономика остава продължителното затваряне на Ормузкия проток, както и щетите по инфраструктурата в Близкия изток. По думите на ръководителя на МВФ това поддържа високо равнище на несигурност за международната търговия и енергийните доставки.
Очаква се на 8 юли МВФ да представи актуализирана оценка на перспективите пред световната икономика.
В началото на конфликта основните опасения бяха свързани с рязкото поскъпване на енергията и отражението му върху инфлацията. Георгиева припомня, че цените на петрола остават с около 30 процента по-високи спрямо нивата отпреди войната. Въпреки това те са под пиковите стойности, регистрирани в първите етапи на конфликта.
Сред факторите, които ограничават по-сериозното поскъпване, са значителните петролни резерви на Китай, които позволяват на страната да смекчава пазарните сътресения. Това оказва положително влияние и върху азиатските пазари, които са сред най-засегнатите от ограниченията в доставките.
Съществен принос има и увеличеното производство и натоварване на рафинериите извън района на Персийския залив. Макар тези мерки да не компенсират напълно шока върху предлагането, те ограничават натиска върху международните цени на суровия петрол.
По думите на Георгиева много правителства са предприели политики за ограничаване на въздействието върху домакинствата и бизнеса чрез контрол върху ценовия натиск или стимулиране на търсенето. Тя обаче предупреждава, че подобни мерки имат своите граници заради нарастващите бюджетни разходи и необходимостта от допълнително външно финансиране.
Въпреки че по-високите цени на петрола ускоряват инфлацията в редица държави, средносрочните инфлационни очаквания на домакинствата и компаниите остават относително стабилни. Според Георгиева това е положителен сигнал за доверието в централните банки и тяхната способност да поддържат ценовата стабилност въпреки продължаващите геополитически рискове.
