Костенурките и орлите не са единствените животни, известни със своето дълголетие. Дълбоко във водите на Северния ледовит океан има акули, по-стари от Съединените щати, живеещи над 500 години.

Дълбоководният вид грендландски акули живеят средно поне 270 години, но някои екземпляри достигат възраст от над пет века.

Биолозите предполагаха, че арктическите акули имат впечатляващо дълголетие заради забавен метаболизъм с напредването на възрастта, което води до клетъчни промени. Нови изследвания показват, че метаболизмът им не намалява.

„Всеки детайл за тези животни е завладяващ и колкото повече научавам за тях, толкова по-мотивиран съм да продължа работата си“, каза Юън Камплисън, биолог, който следва докторска степен в Университета на Манчестър, пред Mashable.

Акулите не просто остаряват бавно, те са и единственият вид акула, способен да живее в студената Арктика през цялата година. И това не е всичко.

„Те са едни от най-бавно плуващите риби, женските стават сексуално репродуктивни едва на около 150 години, имат малки мозъци, но привидно могат да ловуват и да се придвижват на огромни разстояния, по-голямата част от популацията живее през повечето време от живота си с паразити в очите и плътта им е толкова пълна с токсини и урея, че те са отровни за ядене от хората“, удивява се Камплисън.

Учените подозират, че изключително бавното движение на акулите и животът в студа могат да допринесат за необичайната възраст на вида. Но Камплисън забеляза, че други видове арктически риби, като т.нар. северен вълк (синя морска котка), също живеят в студени води, хищници са и се движат сравнително малко.

Но тази риба живее едва около 20 години. Друг дълбоководен вид, доминиращата шестхрилна акула, е хищна, бавнодвижеща се, обитава студените дълбоки морета и океани, но живее 80 години, не векове.

Камплисън и неговият екип изследват метаболизма на акулите. Проучените акули от различни възрасти не показват признаци на метаболитно забавяне.

Ясно е, че тези арктически акули живеят дълго време. Но не е ясно защо. Възможно е постепенното израстване и съзряване в продължение на повече от век просто да ги подготви за успех в зряла възраст.

„Моето най-добро предположение е, че дълбоките води на Арктика могат да бъдат предизвикателна среда за живеене, където животно като гренландската акула може да няма постоянен достъп до изобилие от храна и може да не е често в контакт с други гренландски акули", обясни Камплисън, отбелязвайки, че те плуват бавно в огромна океанска среда.

И най-важното е, че имат малка конкуренция. Няма много, което да им попречи да процъфтяват в дълбините.

„Следователно, като вид с ниски нива на естествена смъртност, тяхната оптимална жизнена стратегия би била бавен растеж и изграждане на резерви от енергия, така че когато взаимодействат с противоположния пол, те да са в подходящо състояние за възпроизвеждане“, допълни Камплисън.

„Вярвам, че ако успеем да разберем как гренландската акула живее толкова дълго и е толкова издръжлива на заболявания, свързани с възрастта (като сърдечни проблеми), може да успеем да подобрим качеството на живот сред възрастното човешко население“, завърши ученът.