Куба предприема исторически завой в своята стопанска политика, като одобрява най-мащабното си отваряне към пазарната икономика от триумфа на Кубинската революция през 1959 г. насам. Националното събрание на страната единодушно гласува пакет от 176 радикални мерки, които на практика демонтират досегашния модел на централизирана и силно държавно регулирана икономика.
Реформите са продиктувани от безпрецедентна хуманитарна и икономическа криза.
Населението на острова е изправено пред постоянни прекъсвания на електрозахранването, които на места надхвърлят 30 часа, както и пред критичен недостиг на основни стоки: храна, горива, лекарства и питейна вода.
Новото законодателство дава безпрецедентен зелен коридор за частния капитал. Чуждестранните инвеститори вече ще имат правото да създават изцяло самостоятелни частни предприятия на острова.
Освен това се разрешава както на местни кубински предприемачи, така и на външни инвеститори да придобиват дялове в досега недосегаемите държавни компании.
Сред най-ключовите промени в одобрения пакет се нареждат:
- Допускане на частни банки на територията на страната, което премахва пълния държавен монопол над финансовия сектор.
- Легализиране на пазара на имоти, което позволява на кубинците свободно да купуват и продават както жилища, така и земя.
- Премахване на ограниченията за персонал, като частният бизнес вече ще може да наема над 100 служители в рамките на едно предприятие.
- По-голяма автономия за държавния сектор и поетапно въвеждане на изцяло нова данъчна система.
По време на заседанието премиерът Мануел Мареро се обърна към депутатите с признанието, че пазарът вече се разглежда като „инструмент за ефективно разпределение на ресурсите“.
Тези сериозни отстъпки от страна на комунистическото ръководство в Хавана идват в момент на силен външен натиск. През февруари администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи пълна петролна блокада на Куба, което допълнително парализира местната енергетика.
Все още е рано да се каже дали икономическият завой ще бъде достатъчен за нормализиране на отношенията с Вашингтон.
Въпреки това вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс коментира, че Белият дом иска кубинците да бъдат „щастливи и успешни“, и потвърди, че в момента се водят разговори с правителството в Хавана относно възможните промени в страната.
Промените не се случват във вакуум, а са резултат от десетилетия на бавна и трудна еволюция в кубинската икономика.
Още през 90-те години на миналия век, след разпадането на Съветския съюз (период, известен в Куба като Período especial), страната бе принудена частично да се отвори към международния туризъм и да разреши ограничена частна дейност, за да оцелее.
Истинският тласък обаче бе даден през 2011 г. по време на управлението на Раул Кастро, когато бяха одобрени т.нар. „насоки“ (lineamientos). Те позволиха на кубинците да развиват малък частен бизнес в определени сектори под формата на самонаемане (cuentapropismo).
През 2021 г. Хавана направи следващата стъпка, като разреши създаването на малки и средни предприятия (известни като MIPYMES), но с тежки регулации и ограничения за броя на служителите (до 100 души).
Сегашният пакет от 176 мерки практически премахва много от тези административни спънки и отваря вратата за истински корпоративен частен сектор.
Според икономически анализатори допускането на частни банкови институции и правото на собственост върху земя са най-капиталистическите стъпки, предприемани от Хавана от десетилетия насам, тъй като те удрят в ядрото на марксистката идеология, изключваща частната собственост върху средствата за производство.
Основното предизвикателство пред Куба сега ще бъде как да балансира между политическия контрол на Комунистическата партия и икономическата свобода, необходима за спасяването на страната от колапс.
