Земната обсерватория на NASA привлече вниманието към една от най-разпознаваемите забележителности в Сахара – структурата Ричат в Мавритания, често наричана „Окото на Сахара“.
Учените смятат, че тя не е резултат от удар на метеорит, а по-скоро издигнат геоложки купол, който ерозията постепенно е трансформирала в пръстеновидни хребети, съобщава ECOnews.
NASA описва „Окото на Сахара“ като обект с диаметър над 40 километра (около 48 км според някои оценки). Тази структура служи като ориентир. Астронавтите са я забелязали още от първите пилотирани мисии.
В продължение на много години се е налагала теорията, че „Окото на Сахара“ се е образувало от удар на метеорит. NASA обаче посочва геоложки проучвания, показващи различен произход – издигнат купол.
Учените обясниха, че в структури от този тип по-старите скали обикновено са изложени близо до центъра, докато по-младите слоеве образуват пръстени по краищата. Тези характеристики не се срещат в метеоритните кратери, което помага да се обясни защо геолозите смятат, че „Окото на Сахара“ е резултат от вътрешните сили на Земята.
Според учените, след като куполът е бил разкрит, диференциалната ерозия е свършила останалото. Различните видове скали ерозират с различна скорост, оставяйки заоблени хребети, наречени куести, където по-устойчивите слоеве задържат земята си.
Освен това, същите ветрове, които образуват дюните, могат да вдигнат огромни количества прах в атмосферата. Земната обсерватория на NASA отбелязва, че прашните бури могат да причинят проблеми с дишането и да намалят видимостта, когато частиците се концентрират близо до земята, въпреки че прахът може да бъде полезен, когато се разпръсне на дълги разстояния.
Земната обсерватория на NASA описва „Сахарския въздушен слой“ като маса от много сух, прашен въздух, която се образува над пустинята Сахара от късна пролет до ранна есен и може да измине хиляди километри.
Учените отбелязват, че когато този слой достигне Съединените щати, той може да причини облачно небе, придружено от ярки изгреви и залези, а също така може да повлияе на развитието на тропическите циклони.
Изследвания на NASA показват, че ветровете и метеорологичните условия повдигат средно 182 милиона тона сахарски прах всяка година, като приблизително 27,7 милиона тона падат над басейна на Амазонка, доставяйки приблизително 22 000 тона фосфор годишно.
Обсерваторията на Земята на NASA също така отбелязва проучвания, свързващи отлагането на прах с продуктивността на океана, включително оценки, че прахът представлява приблизително 4,5% от годишния световен износ и от 20 до 40% в някои региони.
Превод и редакция: БЛИЦ
