Скрито близо до административната граница с Косово и Метохия, село Щава в Сърбия е известно с необичайните си жители и древни тайни. Днес в него живеят едва стотина души, но то се отличава с това, че там се раждат деца с рижа коса и светли очи, които носят странни имена, нетипични за този край на Сърбия, пише blic.rs.
Според местния екскурзовод Мирослав Йович, корените на тези "чудновати" хора са от Саксония и датират от Средновековието.
Саксонците са доведени в Щава от крал Милутин (XIII-XIV век), тъй като по това време те са били смятани за най-изкусните миньори в Европа. В околността на селото е имало мини за олово, злато, сребро и цинк, които именно саксонците са експлоатирали. Според народното предание, техните потомци живеят в селото и до днес, седем века по-късно.
Йович твърди, че и през XXI век в Щава се раждат рижи деца, което е доказателство, че "кълнът на германското племе" не е изчезнал от тази част на Сърбия.
За разлика от другите села, в Щава се пазят стари имена, които не са част от обичайния сръбски имеслов: момичетата често получават името Валина, а момчетата – Дмитар. Това е начин местните да не забравят своите предци.
На входа на селото се издига Църквата "Свети великомъченик Мина", строена през XII век. Тя е уникална в Сърбия, тъй като има каменен покрив, който е чудо дори за днешните инженери.
В двора на църквата са открити около четиридесет саркофага и мраморни паметника, датиращи от времето на крал Милутин, което доказва, че Щава е била важен духовен и миньорски център през Средновековието.
Щава е известна и с легендата, че в района ѝ крал Милутин е скрил огромно съкровище. Тази история, заедно с изоставените мини от римския период, подхранва местна "златна треска" и векове наред привлича авантюристи и търсачи на злато.
Местните хора не обичат да говорят за това, но казват: "Сигурно е някъде тук... но съкровището не е за всеки."
В Щава времето сякаш е спряло, а между каменните стени и тишината се усеща духът на старите миньори от далечна Саксония. Селото остава жив паметник на историята, легендите и човешката упоритост.
