През 1974 г. 188-метровият кораб Hughes Glomar Explorer се превръща в сензация. Официално – ексцентричният милиардер Хауърд Хюз финансира мащабен проект за добив на манганови конкреции от океанското дъно, пише Popular Mechanics.
Неофициално – това е една от най-дръзките и скъпи тайни операции на ЦРУ, целяща да извади от дълбините на Тихия океан потънала съветска ядрена подводница.
Прикритието, което заблуди света
Историята за дълбоководен минен кораб е умишлено екстравагантна. Целта е проста: никой да не повярва, че зад толкова нелепа идея може да се крие военна операция. И тя работи. Дори когато „Гломар“ отплава на 1800 мили северозападно от Хавай, включително под погледите на съветски кораби, истинската мисия остава скрита.
Всъщност корабът е ключов елемент от строго секретния проект „Азориан“ на ЦРУ – план за кражба на потъналата през 1968 г. съветска подводница К-129, клас Golf II.
Защо К-129 е толкова важна
Подводницата изчезва заедно с 98-членния си екипаж. Москва никога не открива точното ѝ местоположение. Американското разузнаване обаче, чрез акустично наблюдение, локализира останките.
На дъното може да има:
-
балистични ракети с ядрени бойни глави
-
криптографски системи
-
тайни от съветските комуникации и ядрена доктрина
За ЦРУ това е златна мина от разузнавателна информация.
Шест години подготовка за един шанс
Мисията отнема шест години планиране, разработка на уникално оборудване и създаване на кораб, който няма аналог. „Гломар“ разполага с:
-
централен „лунен басейн“, скрит от външен поглед
-
хидравлична система
-
гигантска механична „лапа“, способна да се спусне на 16 500 фута (над 5000 метра)
Всичко това се разработва при строга секретност. Дори хора, работещи по проекта, не знаят пълната картина.
Опасна игра под погледа на СССР
На 4 юли 1974 г. „Гломар“ достига точката на операцията – символично, ден след завръщането на президента Ричард Никсън от Москва. Около 200 души екипаж започват операцията.
Съветски кораби и хеликоптери наблюдават отблизо. В един момент руски влекач се приближава на по-малко от 200 метра. Има дори заповеди за унищожаване на чувствителни материали, ако руснаците се опитат да се качат на борда.
Моментът на истината – и провалът
След дни работа „лапата“ захваща корпуса на К-129. Подводницата започва да се изтегля нагоре.
Но на около 2700 метра дълбочина корпусът се разпада.
Предната част – около 30 метра – пада обратно на дъното. Въпреки това екипажът успява да извади част от подводницата.
Операцията трае осем дни, а извлеченият фрагмент е транспортиран до Хавай. Официално ЦРУ признава единствено, че са извършени военни погребения в морето на шест съветски моряци. Какво точно е било извадено – остава засекретено и до днес.
Тайната излиза наяве
През 1975 г. Los Angeles Times разкрива връзката между Хюз, „Гломар“ и ЦРУ. Проектът за втора мисия е прекратен. Именно тогава влиза в историята фразата:
„Не можем нито да потвърдим, нито да отречем“ – т.нар. Glomar response.
Наследството на операция „Азориан“
Въпреки че не постига пълните си цели, ЦРУ определя мисията като един от най-големите разузнавателни подвизи на Студената война – инженерно, логистично и стратегически.
„Гломар“ по-късно води цивилен живот, използван за нефтени сондажи, преди да бъде бракуван през 2015 г. Един от символите на операцията – дъска от палубата – днес се пази в Международния музей на шпионажа.
Изводът
Операция „Азориан“ остава уникален пример за това как САЩ печелят Студената война чрез технологии, търпение и дързост, а не само чрез агенти и дипломация. Какво точно е било научено от К-129 – може би ще стане ясно едва след десетилетия.
