Миналата седмица Париж беше домакин на осмото издание на Форума за мир, където се събраха лидери предимно от т. нар. Глобален юг, както и представители на Армения, Албания и Косово, пише Actualno.com.
В речите им се очерта една обща идея — следвоенната международна система, доминирана от една или две свръхсили, е приключила, а на сцената излизат "средните сили", способни да играят самостоятелна роля в глобалната политика.
Макрон и амбицията му да се превърне в европейския конкурент на Тръмп
Франция, с президента Еманюел Макрон начело, вижда в тази промяна шанс за нова роля. Париж се стреми да се сближи с елитите на Глобалния юг, които традиционно са критични към Запада, и да се превърне в посредник между развиващите се страни и богатия Север.
Френското правителство се опитва да се освободи от колониалното наследство и подкрепя идеята за разширяване на Съвета за сигурност на ООН, така че в него да бъдат включени нововъзникващи държави.
Чрез "мека сила" – дипломатически инициативи, културно влияние и климатични политики – Франция търси ново глобално лидерство, което Макрон се надява да противопостави на доминацията на Доналд Тръмп и САЩ.
Макрон залага на престижа на Франция – ядрена сила с постоянно място в ООН, за да я позиционира като алтернатива на американския подход. Целта му е да превърне страната в привлекателен партньор за "средните сили" – държави като Индия, Бразилия, Турция и Южна Африка, които търсят по-голяма независимост от глобалните блокове.
Европа между три сили: Русия, Китай и САЩ
Европа днес се оказва заклещена между три геополитически стълба – Русия, Китай и Съединените щати. Русия продължава да тества устойчивостта на европейците чрез хибридни атаки и натиск, Китай се превръща във все по-мощен икономически съперник, а САЩ пренасочват вниманието си към Индо-Тихоокеанския регион.
Изтеглянето на американски войски от Източна Европа, включително от Румъния, България, Унгария и Словакия, поражда тревога за сигурността на континента. Европа остава зависима от Вашингтон, но все още не е готова сама да поеме отговорността за собствената си отбрана.
Готовността на държавите да участват в мироопазващи или военни мисии е ограничена – малцина са склонни да поемат ангажименти в горещи точки като Газа или Украйна. Дори решението на Германия да разположи между 3000 и 5000 войници в Литва предизвика силни вътрешни спорове и критики за "превъоръжаване на Берлин".
Новите "опорни точки" – Обединеното кралство и Турция
В тази несигурност Обединеното кралство и Турция се очертават като ключови партньори по въпросите на отбраната и сигурността. Пасивното отношение на ЕС към авторитарните тенденции в Анкара показва, че много държави са готови да си затварят очите, стига Турция да остане част от стратегическия баланс.
Закупуването от Турция на британски изтребители Eurofighter Typhoon осигури работа на 20 000 британци и задълбочи връзките между Анкара и Лондон. Сделката обаче има и политически измерения – Турция използва влиянието си, за да оказва натиск върху Гърция и ЕС, включително за участие в европейската програма SAFE.
Ролята на Франция и дилемата с Турция
Париж е изправен пред дилема – дали да одобри продажбата на прецизните ракети "Метеор", които Анкара поставя като условие за покупката на изтребителите. Подобна стъпка би укрепила позицията на Турция, но и би поставила Франция в сложна позиция спрямо Гърция – неин традиционен съюзник.
Така новата международна сцена изглежда фрагментирана, но и динамична. Средните сили се въздигат, а стари играчи като Франция търсят ново място в света, в който няма нито един доминиращ център. Макрон се стреми да превърне тази криза в шанс – да постави Франция в ролята на балансьор между стария Запад и новия глобален Юг.
