През май 1935 година Тайните служби залавят един от най-издирваните хора в Европа и САЩ. Виктор Лустиг с прозвището Графа е натрупал състояние от мащабни схеми и е пращал за зелен хайвер дори мафиоти като Ал Капоне.
Тайните служби го следели от близо 7 месеца, преди да се уверят, че вървят по стъпките на правилния човек. Агентите го описват като загадъчен и спретнат мъж, а прякора си Графа получава заради вежливото си и обиграно поведение.

Лустиг е заловен с куфарче в ръка, което подава хладнокръвно на агентите. По време на разпита той е спокоен и сдържан. Очаквало се в куфарчето да бъдат намерени наскоро напечатани фалшиви банкноти, но вътре имало само дрехи.

Претърсвайки го, в джоба му намират ключ. Питат го за къде е, а Лустиг само вдига рамене. След подробно търсене се разбира, че ключът пасва на шкафче в близост до метростанцията на Таймс Скуеър, а вътре имало 51 000 долара фалшиви банкноти.

Така започва финалната глава от живота на един от най-изпечените измамници, които историята познава. Години наред той е надхитрял властите, но вече властите го държат в ръцете си.

Въпреки че срещу него се повдига обвинение за притежание на фалшива валута, Виктор Лустиг не изглеждал притеснен от това. Дори многократно казвал, че не съществува затвор, който може да го задържи.

До самия край той разчита на изобретателния си ум. Роден в Австро-Унгария през 1890 година, още от дете той е имал голямо самочувствие и интелект, който го приближил до най-големите за времето си бизнесмени.

Мечтата му била да научи колко се може повече езици и да обиколи света, но заедно с това открил и друг свой талант – да манипулира и мами хората с нечувано майсторство. В разговори неохотно споменавал, че притежава кутия за пари.

Външният вид на въпросната кутия напомнял за корабен сандък, но щом я отворил, се показвала сложна машина. Вътре пъхал банкнота от 100 долара и малко след това изваждал втора, фалшива банкнота, която на пръв поглед не можела да се различи от оригинала.

Хората, пред които организирал тези демонстрации, веднага ахвали и питали откъде да се сдобият с такава кутия. Със старата неохота той отговарял, че е готов да се раздели с вълшебната машина срещу 10 000 долара. Много са случаите, в които получава 4-5 пъти повече. Докато разберат, че са били измамени, от Лустиг нямало и следа.

През 1925 година той пристига в Париж и попада на статия за ръждясващата Айфелова кула. По това време парижани били разделени в мнението дали да запазят емблематичния паметник за града си, като мнозина смятали, че кулата трябва да се събори, вместо да се пилеят пари по поддържането ѝ.

Тогава на Лустиг му хрумва идея, която ще го превърне в легенда. Той се среща с най-големите търговци на скрап в града и обсъжда цената на евентуално съборената Айфелова кула.



Представя се за заместник-директор от Министерството на пощите и телеграфите и изисква среща с водещите прекупвачи на скрап. В хотелска стая събира 7000 търговци и му остава да реши кой от тях е най-големият шаран.

Тъй като бизнесменът Андре Поасон е бил нов града, вниманието му се насочва към него. Поасон се хваща на въдицата и плаща 70 000 долара в брой, за да му уредят Айфеловата кула, след като бъде бутната.

Графа прибира сумата и тръгва към Австрия, очаквайки, че Поасон ще разгласи измамата. Страхувайки се от публично унижение обаче, той решава да премълчи и не уведомява властите за крупната сума, която му взели.

Това дава зелена светлина на Лустиг, който решава да изпробва отново схемите си, само че в САЩ. Известни са 40 измамени от него, в това число и данъчни служители, които с готовност си купували парчета от Айфеловата кула.



Най-големият му бум отвъд океана обаче идва, след като го свързват с Ал Капоне. Графа иска от гангстера 50 000 долара за голяма финансова измама и обещава да му върне парите до 2 месеца.

Прибира парите в сейф, а два месеца по-късно се връща при мафиота с тях и казва, че му връща заема, но сделката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Ал Капоне му дава 5000 долара безвъзмездно.

През 1930 година започва да печата фалшиви пари с химика Том Шоу. Само за няколко месеца тези банкноти станали известни като Банкнотите на Лустиг и били на път да преобърнат цялата финансова система на САЩ.

Графа успешно се изплъзвал на шерифите, докато не изневерил на приятелката си Били Мей с годеницата на своя съдружник Том Шоу. Заслепена от ревност, тя се обажда на полицията и дава точните координати на измамника.



Така Тайните служби го залавят само на няколко пресечки от хотела, в който е отседнал. Изпращат го в затвора, където да чака съдебния си процес. Облечен в затворнически дрехи, Лустиг сплита чаршафите в стаята си и преструвайки се на мияч на прозорци, бяга от ареста.

Заловен е месец по-късно в Питсбърг и осъден на 20 години затвор в Алкатраз. Няколко месеца след това обаче умира от пневмония.







Източник: sanovnik.bg