Челен европейски опит даде алгоритъм за справяне с бездомните кучета в българските градове, видя репортер на Haskovo.net. В столицата на Европа, Брюксел, местните власти разрешили двата си основни проблема бездомници и бездомни кучета, като ги обединили. Всеки бездомник (респ.просяк) е с прикрепено към него куче, за което трябва да полага грижи.
Срещу това му се отпуска социална помощ. Стопанинът трябва да доказва ежемесечно, че животното му е на линия ако иска да получава финансовия бонус. Как ще се грижи за „любимеца“ си е негова работа, но очевидно е, че трябва да се грижи. Системата май работи. На фона на многомилионния град и двете популации бяха ограничени и учудващо социализирани.
Кучетата са с нашийници и изглеждаха кротки и любезни. Просяците -също. Пред хранителен магазин от известна световна верига бездомник на средна възраст нагъваше нещо като гювеч от пласмасова тарелка, като заделяше по някоя мръвчица за рошав четириног от порода улична превъзходна. Човекът любезно сподели, че се казва Беноа, с кучето е от две години и се казвало Ларс. На френско-английски криво ляво обясни най-ценното качество на другаря си - докарвал пари от милостиви туристи, пише Г.Христов от Haskovo.net. Че има файда от това сътрудничество доказа и срещата със считащ се за по-фотогеничен негов събрат по неволя.
Мъж на средна възраст с артистично преметнато през врата шалче свали с любезен жест шапка при вида на интереса към него. След усмихнато позиране добави неизбежното „мъни”. Като видя, че призивът не доведе до парса, посочи мързеливо излегналият се в краката му космат приятел и повтори с известна нотка на жалостивост: „мъни, плийз“. Което му спечели няколко монети от подминаваща го възрастна двойка и половин кифла от снимащата го група. Кифлата изяде кучето, но това не попречи на стопанина да ни изпрати с най-ослепителната си усмивка.
В действителност всички печелят от този вариант, сподели Галина Тонева, българка, живееща в Брюксел от „известно време”. Помни българският проблем с кучетата, с които тя имала неприятни преживявания в родния Пловдив. По нейната преценка големият плюс е, че животните са социализирани и почти лишени от агресия. Второто предимство е, че не се размножават безконтролно. От една страна защото предпочитат да са до стопанина, който ги храни, от друга - защото самия той не им позволява да скитат където им падне. Така рискува да загуби гаранта си за социални помощи. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
