Заради рекордните горещини и повишеното изпарение, нивото на река Марица край Одрин рязко спадна. Това доведе до неочаквано разкритие – основите на стар дървен мост, датиращ от 1830-те години, отново изплуваха на повърхността.
По данни на Дирекцията по водите, дебитът на Марица при измервателната станция „Киришхане“ е намалял до едва 37 кубически метра в секунда.
Намалялото водно ниво, в комбинация с интензивното използване на водата за напояване, разкри останките от древна конструкция, която в миналото е свързвала двата бряга на реката.
Появата на старите дървени основи предизвика изненада и тревога сред местните жители, които не бяха виждали такива останки от години, съобщава "Марица", позовавайки се на турския ежедневник Нефес.
Преподавателят в Тракийския университет в Одрин, гл. ас. д-р Алтай Баядлъ, който изследва историческите мостове в района, обясни, че преди изграждането на съществуващия каменен мост е имало дървен, чиито останки се виждат днес.
Според него, сведения за този мост се намират в единствена архивна снимка, публикувана от историка Рифат Осман в списание „Милли Меджмуа“.
Не е известно кой е архитектът на съоръжението – дървените мостове често са били временни и ежегодно се ремонтирали, тъй като не издържали на климатичните условия.
Баядлъ посочи, че дървеният мост е използван през 1830-те години, но с нарастващото значение на района и изграждането на жп гара, възникнала необходимост от по-устойчива каменна конструкция.
Така мостът бил изоставен и впоследствие разрушен от времето.
„Климатичните промени и засилващата се суша доведоха до сериозно оттегляне на водите на Марица. Именно поради това днес виждаме останките от дървения мост с просто око. В миналото те се познаваха само по исторически източници. Сега можем да ги наблюдаваме – нещо, което до преди няколко години беше невъзможно заради по-високото водно ниво“, добави той.
Според експертите, разкриването на тези останки представлява ценно свидетелство за историческата инфраструктура на региона и може да отвори нови възможности за археологически проучвания и културен туризъм.
Снимки: Нефес
