Водораслите “танцуват” на повърхността на водата за ефикасно размножаване

Многоклетъчните пресноводни водорасли могат да се свързват и да “танцуват” на повърхността на водата за сметка на потоците, създаване от тях, което им позволява да се размножават по-ефективно, смятат автори на статия в списание “Physical Review Letters”, проучили два типа различни “танци” при микроорганизмите.

Обект на изследването на учените бил многоклетъчният организъм волвокс, който представлява сферична обвивка от хиляди еднакви клетки, запълнена със слуз. Такава колония, която биолозите възприемат като единен организъм, е по-малка от 1 милиметър в диаметър, а всяка клетка, формираща повърхността й, има два израстъка, които карат цялата колония не само да се движи във водата, но и да се върти около себе си. Оказало се, че такива колонии близо до водната повърхност могат да се съединяват помежду си и да се движат заедно, като движението много напомня на танц. Авторите на публикацията са описали “валс” – движение на две свързани колонии, въртящи се една около друга, и “менует” – движение, при което две колонии се поклащат една срещу друга, като че са свързани със здрави въжета. При това според математическите модели, разработени от учените, общото движение на колониите става благодарение на факта, че насоката на потоците, създавани от израстъците на волвокса, се променя на границата между водата и въздуха. Тези потоци за първи път бяха предсказани теоретично и се смяташе, че именно те удържат популацията от микроорганизми на повърхността. Сега учените са успели за първи път да ги наблюдават. Според авторите на материала под ръководството на професор Реймънд Голдстийн от университета в Кембридж подобно колективно движение на организмите-колонии подпомага половото им размножаване в период на цъфтеж. Работата е част от по-голямо изследване, чиято цел е да бъдат разгадани тънкостите на еволюционния преход от едноклетъчни организми към многоклетъчни и да открие ключовите стъпки в еволюцията, които се наложило да направят живите системи в процеса на усложняване на строежа си. Освен това авторите на статията посочват, че израстъците на волвокса приличат много на органели в човешкия организъм – ресничките, които покриват клетките на белите ни дробове, вентрикулите на главния мозък, семеотделителните канали и много други. Координираното движение на ресните е важно за възпроизводителната система и ембрионалните стадии в развитието на организма и затова проучването им при останалите живи системи има голямо значение за медицината. /БЛИЦ