Военнополитическата ситуация в света в началото на 2021 г. остава напрегната и има тенденция към влошаване, пише "Труд". 

Глобалните разходи за отбрана продължават да се покачват с леки колебания за седма поредна година, достигайки $1,93 млрд. Въпреки планираното заради пандемията забавяне, към 2021-2022 г., общият военен бюджет може да достигне до $2,2 млрд. към 2030 г. Както и преди, лидер в разходите е САЩ (над 40%).

Основни геополитически играчи ускоряват разработването и приемането на нови модели оръжия, военно и специално оборудване. Основните усилия са насочени към разработването на стратегически оръжия и създаването на възможности за тяхното гарантирано използване, към разработването на високоточни хиперзвукови ракетни системи, безпилотни летателни апарати, системи за противовъздушна отбрана, както и за изследвания в областта на изкуствения интелект (ИИ) и автоматизацията на управление на войските.

Приоритетът на отбранителната политика на САЩ остава гарантираното превъзходството на собствените национални въоръжени сили в океаните, въздуха и космоса. Целта, както и преди, си остава да запази световната хегемония, постигната предимно чрез сдържането на основните си противници - Русия и Китай.

За да постигнат целите си, САЩ и страните от НАТО засилват военното си присъствие на източния фланг на блока - в Арктика, Източна Европа и Средиземно море. След постоянното разполагане на отряда от дронове MQ-9 Reaper в румънската авиобаза Кампия Турзиий (окръг Клуж), САЩ решиха да разположат стратегическите бомбардировачи B-1B Lancer на летището в Норвегия в Орланд. 

В същото време стратегическите B-1B Lancer и дроновете MQ-9 Reaper систематично извършват учебни полети и провеждат разузнаване по границите на Руската федерация. Едновременно със струпването на сили и средства в северния и южния край на източния фланг се отделя специално внимание на военното сътрудничество с Полша, като алтернативен център в Европа на Германия и Франция. Тази политика позволява на САЩ едновременно да намалят възможните рискове от евроатлантическа дезинтеграция и да увеличат политическия натиск върху понякога неадекватните Берлин и Париж. 

Годишното цялостно военно учение на НАТО Defender Europe позволява на САЩ да практикуват разполагането на войски през Атлантическия океан и по-нататъшни съвместни действия с войските на страните членки на НАТО в Източна Европа. Началото на следващите учения, чийто център ще се измести към Балканите и западното Черноморие, е планирано за май 2021 година.

Най-важният партньор на САЩ - Великобритания, реализира своята политика на трансатлантизъм в Черноморския регион, с активното взаимодействие с Турция и Украйна, и това допринася за тристранното сближаване на страните в областта на икономическото и военно-техническото сътрудничество. И ако военно-техническото сътрудничество между Анкара и Лондон се развива от няколко години, то широкото взаимодействие на Турция с Украйна е тенденция от края на 2020 г. В момента обемът на сътрудничество между двете страни нараства и се оценява от две до три дузини съвместни проекти. Най-известните от тях са производството от Турция на корвети тип Ada и разузнавателно-ударни дронове Bayraktar TB2 за украинските въоръжени сили.

В същото време Москва се опитва да поддържа развити икономически отношения с Анкара и изпрати сигнал до турските си колеги чрез руското външно министерство, че военно-техническото сътрудничество между Турция и Украйна може да окаже негативно влияние върху ситуацията в Донбас. По-рано външният министър Сергей Лавров също даде да се разбере, че Русия не разглежда проекта за ''Велики Туран'' като заплаха.

На свой ред САЩ, въпреки общественото напрежение в отношенията си с Турция заради закупуването на руските С-400, продължават да си сътрудничат тясно с турското ръководство в рамките на НАТО. По-специално на 9 февруари американският флот и ВВС на САЩ и Турция проведоха съвместни учения в Черно море, които бяха отбелязани от руското външно министерство като антируски. Вашингтон също продължава да предоставя военна помощ на Украйна, чийто общ обем през последните 6 години възлиза на около $2 млрд. Естеството на предоставяната помощ е с предимно демонстративен характер и говори за фокуса на Белия дом върху продължаването на въоръжения конфликт между ЛНР и Киев в бавен режим, който обаче не изключва възможността за неговото форсиране. 

Американските военни продукти, закупени от Украйна чрез военнотехническо сътрудничество, не са способни драстично да увеличат способностите на украинските въоръжени сили, а изпълнението на стратегията за развитие на военноморските и военновъздушните сили до 2035 г. е невъзможно без значителното увеличение на военния бюджет. Независимо от това, украинската посока е най-вероятната военна заплаха за Русия в краткосрочен и средносрочен план.

В същото време основната заплаха за евроатлантическите стремежи на САЩ и Великобритания, според западните военни стратези, е укрепването на китайския флот, чийто брой военни кораби надхвърля 350 единици, и по този начин надминава броя в американския флот. В съвместен документ на ръководителите на американските военноморски сили, морската пехота и бреговата охрана, озаглавен „Преимущество в морето: господство чрез междуведомствената морска интеграция“, Китай и Русия са предопределени като „двете най-значими заплахи за тази епоха на глобален мир и просперитет".

Опасявайки се от бързото развитие на Китай като морска сила, САЩ, в допълнение към санкционния натиск, засилват развитието на националните военноморски сили, чиито основни характеристики трябва да бъдат: значително увеличение на броя на военноморския персонал (нагоре до 500 единици към 2045 г.), въвеждането в експлоатация на ново поколение ядрени подводници, увеличените възможности на военноморските разузнавателни самолети и наличието на хиперзвукови противокорабни ракети.

По този начин векторът на американската и британската политика спрямо Русия в началото на 2021 г. не претърпява никакви значителни промени и е насочен към създаване на контролирани заплахи по периметъра на границите на Руската федерация. Подобна политика спрямо Китай неволно сближава големите континентални сили, подтиквайки света към блокова конфронтация.