Дори Азия започва да експериментира със съкратена работна седмица, предава икономическото издание Quartz.

Азиатските страни са известни с отдаденост в работата си и дълго работно време. Южна Корея непрекъснато се класира на едно от най-високите места в света по средно работно време, Китай празнува своя т.нар. график „996“ (9:00 до 21:00 ч, шест дни в седмицата), а Япония отдавна се бори със смърт от преумора.

Така например Unilever, мултинационалният потребителски конгломерат, обяви, че ще започне едногодишна проба на четиридневна работна седмица за базирания си в Нова Зеландия персонал от този месец, без намаляване на заплащането. Този ход идва след като през май премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардърн предположи, че четиридневната работна седмица може да бъде начин за стимулиране на туризма и възстановяване на икономиката след пандемията.

Междувременно Филипините вече започнаха четиридневна работна седмица по 10 часа на ден за всички съдебни служители в цялата страна. Правителствените служби вече бяха намалили работната седмица на четири дни през март, като част от отговора на властите срещу Covid-19. Предлага се и законопроект, който би ограничил работната седмица на 35 часа за частния сектор.

В Китай пандемията също ускори преминаването към по-кратко работно време. От март няколко провинции приеха 4.5-дневната работна седмица с надеждата да увеличат потреблението след пандемия, за да рестартират икономиката.

Идеята не е съвсем нова и се разпространява от властите поне от 2015 г., когато Държавният съвет - кабинетът на Китай - започна да насърчава двудневни и половин почивни дни като начин за увеличаване на разходите за свободното време.

Но допълнителното свободно време може да не е винаги безплатно: град в провинция Хубей дава на служителите допълнителен половин ден почивка в пилотна схема, но местното правителство предложи освободеният петък следобед да се използва за „патриотично възпитание“ или други организирани дейности като обиколки из града.

Обявите за работа по света също предлагат все повече възможности за променяща се продължителност на работната седмица. Например в САЩ делът на обявите за работа, предлагащи четиридневна седмица, се е увеличил след пандемията. Споразумението помага на служителите да се справят с изискванията на грижите за децата, тъй като училищата и детските заведения са затворени, като същевременно дава на фирмите свобода да намалят разходите, без да прибягват до съкращения.

С или без съкратена работна седмица, прекъсването, причинено от пандемията, е причинило загуби в работното време по целия свят. Според последните данни на Международната организация на труда, агенция на ООН, светът е загубил средно 12% от общото работно време през третото тримесечие, като Америка е най-засегнатият регион.