"Случващото се в Украйна е трагедия, срам, който завинаги ще заклейми онези, които са го причинили, онези, които са доказали, че нямат страх от Бога.

Изглежда, че Страстната седмица не е свършила за разкъсвания от войната украински народ, за майките от двете страни, които оплакват децата си. И все пак Христос възкръсна", каза Вселенският патриарх Вартоломей в интервю за кипърския вестник "Катимерини Кипру".

Запитан дали продължаването на войната го тревожи, предстоятелят на Константинополската патриаршия отговаря: "Разбира се, че ни притеснява. И ни наранява дълбоко...

Неведнъж сме казвали, че войната не е решение. Тя не бива да бъде дори последната възможност. Начинът за разрешаване на всички различия трябва да бъде диалогът и само диалогът.

Не бих искал да коментирам позицията и избора на политическото ръководство на Русия, за които се съди по резултатите, които виждаме.

Сигурен съм, че те ще бъдат оценявани в близко и далечно бъдеще от други лица и институции и със сигурност от самата история, чиито страници в момента се пишат с кръвта на невинните жертви на тази война.

Убедени сме обаче, че руският народ, поне нашите православни братя, не може да са съгласни с това, което се извършва срещу съседния украински народ. И всички ние видяхме това в реакцията на една смела част, която се противопоставя на братоубийствената война и е за мир."

Относно позицията на Московския патриарх към руско-украинската война патриарх Вартоломей подчерта, че "пред лицето на смъртта на невинни хора, бомбардировките над цивилни граждани, изравняването със земята на цели градове, пред лицето на тази човешка трагедия не може да звучат проповеди, които определят войната като "свята".

Това е много тъжно. Причинява ни най-дълбока скръб и болка. Но такива думи причиняват повече болка на самите украинци. Защото не можеш да твърдиш, че си брат на друг народ, и да благославяш войната, която твоята държава води срещу него.

Не може упорито да настояваш, че Украйна ти принадлежи в църковно отношение, но да позволяваш вярващите от свързаната с Москва църковна структура да бъдат убивани, а храмовете им - разрушавани от руските бомбардировки.

Освен ако не се надяват, че военната инвазия ще уреди и църковните им претенции. И това със сигурност го разбират нашите украински братя и сестри, които виждат как река Днепър, където са получили кръщение от Константинополската църква, става червена с кръвта на техните невинни сънародници, а Мариупол и други градове се превръщат в развалини".