Сръбският президент Александър Вучич събра хиляди свои привърженици си на митинг в сряда вечерта в Белград. Това се случи след инцидента със стрелба пред сградата на парламента по-рано през деня, когато 70-годишният Владан Анджелкович простреля 57-годишния Милан Богданович след словесен спор.
Около 10:00 ч. местно време (11:00 ч. бълг. вр.) сутринта Анджелкович се появи с туба бензин в пространството пред сръбския парламент при шатрите на привържениците на управляващата Сръбска прогресивна партия и предизвика пожар и след словесен спор произведе няколко изстрела и рани Богданович в крака.
Анджелкович заяви по-късно, че го е направил, защото "привържениците на Вучич го нервират, тъй като блокират центъра на Белград".
Събралите пред стълбите на Народната Скупщина (сръбския парламент) снощи скандираха към Вучич "Ацо (умалително име на Александър), сърбине!" и опънаха транспарант с надпис "Всички сме Милан".
Сръбският президент заяви, че пострадалият Милан Богданович е „получил куршум“, защото "някой не е могъл да понесе, че има хора, които мислят различно".
Президентът каза още, че в къщата на нападателя са открити още оръжия и още боеприпаси.
Вучич каза още, че лагерът на неговите привърженици се е превърнал в символ на свободата и го нарече „най-свободното място в сърцето на Европа“, което се противопоставя на "окупацията на Сърбия" и че винаги е имало такива, които виждат Сърбия в бъдещето и ценят свободата повече от всичко друго.
Насилието е било неизбежно
„Струва ми се, че това пространство, населено от поддръжници на Вучич, представлява картина, изобразяваща Сърбия, управлявана от Александър Вучич.
Насилието беше неизбежно, защото поддръжниците на Вучич са там, за да се намесят срещу всички, на които им е писнало от този режим. Това е обществено пространство и то трябва да бъде върнато на всички граждани“, каза докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула днес в интервю за регионалната телевизия Ен1.
В края на ноември миналата година сръбските студенти окупираха над 60 факултети след трагедията в северния сръбски град Нови Сад, където на 1 ноември се срути козирката на жп гарата и причини смъртта на 16 души.
Студентите оглавиха протести, обвинявайки управляващите в корупция и небрежност.
Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори. Антиправителствените протести се превърнаха в масови и бяха предимно мирни, но през лятото се стигна до сблъсъци между силите на реда и протестиращи, които обвиняват полицията в бруталност и непропорционална употреба на сила.
