Военновъздушните сили на САЩ показаха способността си да презареждат бързо бомбардировачи B-2 Spirit чрез т.нар. презареждане в гореща шахта в обединената база Пърл Харбър-Хикам, Хавай. Демонстрацията подчертава все по-експедиционния подход на американските военни при използването на стратегическите бомбардировачи в Тихоокеанския театър на военните действия.
Учението, проведено в рамките на разполагането на бомбардировачна оперативна група, включваше кацането на два самолета B-2, като зареждането с гориво се извърши при работещи двигатели. Машините преминаха необходимите проверки и се върнаха във въздуха, при което времето, прекарано на земята, беше сведено до минимум. Тази операция е част от по-мащабната концепция на американските ВВС за гъвкаво бойно използване (ACE), чиято цел е разпръскването на бойни самолети по няколко оперативни точки. По този начин на противника се затруднява насочването, а оперативната устойчивост на силите се повишава — пише Military Watch Magazine.
Досега бомбардировачните операции бяха съсредоточени почти изцяло върху военновъздушната база Уайтман в Мисури, където постоянно се базират всички самолети от типа B-2. Настоящата демонстрация обаче показа, че тези стелт бомбардировачи могат все по-често да оперират от предни позиции в Тихия океан. Хавай има стратегическо значение, тъй като се намира между континенталната част на САЩ и Източна Азия, което го превръща в удобна база за подкрепа на операции на голямо разстояние към Западния Пасифик.
Възможността бомбардировачите да бъдат обслужени бързо и изпратени отново във въздуха от острова значително съкращава времето за реакция. Едновременно с това самолетите остават на по-близко разстояние до евентуални бойни зони. Учението показа и нарастваща сигурност при поддръжката и експлоатацията на един от най-сложните бойни самолети в света, когато той действа извън постоянната си база.
Презареждането с гориво в работеща шахта само по себе си е сложна операция. Тя изисква специалисти по гориво, техници по поддръжка, пилоти и хора от службите за безопасност да действат в непосредствена близост до самолет, чиито двигатели не се спират през цялото времетраене на процеса.
Макар че подобна практика отдавна се прилага при тактическите изтребители, прилагането ѝ при B-2 носи особено значение. Причината е в специфичните изисквания за обслужване на този самолет, както и в ролята му за стратегическото възпиране на САЩ.
Съкращаването на времето, което самолетът престоява на земята, намалява неговата уязвимост. Същевременно това позволява на ВВС да увеличат броя на бойните полети, които машината може да извърши в рамките на продължителни операции.
Тази концепция е обвързана и с усилията за изграждане на разпределена мрежа от оперативни площадки в Тихоокеанския регион. Целта е тя да поддържа действията на бомбардировачите в случай на конфликт с Китай.
Учението показва по-широка промяна в подхода на ВВС на САЩ, наложена от нарастващите възможности на китайските ракетни сили. Те поставят под въпрос сигурността на традиционните големи и фиксирани авиобази в Тихия океан.
Затова вместо да съсредоточават бомбардировачите на ограничен брой предвидими локации, ВВС планират да ги разпределят между множество бази. Там самолетите ще могат бързо да бъдат презаредени, превъоръжени и пренасочени към нови задачи.
Този подход значително затруднява противника при определянето на целите за удар. Освен това той намалява зависимостта от отделна конкретна инсталация.
Макар да продължава да е водещият проникващ стратегически бомбардировач на САЩ, B-2 има съществени слабости, които все повече намаляват оперативната му ефективност. Основното затруднение е свързано с изключително малобройния флот от подобни машини.
Изградени са едва 20 серийни самолета, след като поръчката беше рязко орязана спрямо първоначалния план за 132 бомбардировача, изготвен още в края на Студената война. Три от машините са загубени при катастрофи, така че в експлоатация остават 17 самолета плюс още един, превърнат от прототип.
Запазването на ниската му забележимост изисква специални климатизирани хангари, тясно специализиран персонал по техническата поддръжка и продължителни проверки след всеки полет. Именно това го прави труден за използване при разпределени операции на различни бази.
Дори след поредица от модернизации, самолетът продължава да носи следите на технологиите от края на Студената война. Основата на неговата авионика е създадена през 80-те години на XX век, което налага постоянни надобрявания, за да отговаря на съвременните системи за противовъздушна отбрана.
Модернизационните програми са подобрили комуникационните способности, навигацията, интеграцията на въоръжението и защитните системи на бомбардировача. Въпреки това те не могат напълно да компенсират ограниченията, вградени в конструкция, замислена преди повече от четири десетилетия.
