Пренебрежителното отношение на американския президент Доналд Тръмп към Европа започва да изостря отношенията в трансатлантическия Алианс, който в продължение на много години представляваше крайъгълен камък в политиката на американската национална сигурност, пише The Washington Post в публикацията „The most important — but least discussed — consequence of Trump’s foreign policy”.
 
Според вестника, растящите разногласия между Америка и Европа може да станат най-главният, но най-малко обсъждан резултат от външната политика на Тръмп. Обикновено сочат като виновни за неговото дестабилизиращо поведение противниците Пхенян, Техеран и Пекин. „Дипломатическите бомби” обаче детонират също и в европейски столици и изглежда тези взривове нанесоха реални щети.
 
Мнозина европейски лидери престанаха да любезничат с американския президент. От година и половина след кратки дрязги те наричат Тръмп опасност за интересите на Европа. Те не са съгласни с политическия курс на Вашингтон, както по отношение на Иран, така и по други важни проблеми.
 
Ангела Меркел заяви, че излизането на Тръмп от „иранската сделка” предизвика „реална криза” от световен мащаб. Френският финансов министър Брюно Ле Мер отбеляза, че САЩ въведоха едностранни санкции като „световен икономически жандарм”, а „това е не приемливо”.
 
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви: „При такива приятели врагове не с нужни. Честно казано, ЕС трябва да бъде благодарен. Благодарение на него ние се избавихме от всички илюзии.”
 
Следващата седмица Германия, Франция и Великобритания ще обсъдят „ядрената сделка” с Русия и Китай. Те не са във възторг, че ще им се наложи да заемат позицията на Москва и Пекин, но Тръмп не им остави друг изход. Европа, обяснява The Washington Post, вижда в сделката залог за своята национална сигурност, тъй като тя неутрализира опасността от пробив на Иран в ядрената област.
 
Тази седмица европейците побързаха да успокоят Иран по повод неговото участие в споразумението, защото те не искат да се лишат от възможността да контролират ядрения потенциал на тази страна. Благодарение на споразумението с Техеран времето за създаване от Иран на ядрената бомба се отложи от няколко седмици до една година и в ЕС искат всичко така да си остане.
 
„САЩ така и не ни казаха какъв е план Б” – оплакал се европейски дипломат. „Какво трябва да правим, когато иранците изгонят нашите инспектори?”
 
Конфронтацията с ЕС ще стане много по-лоша, ако Вашингтон наложи вторично санкции на европейски фирми, имащи общи неща с Иран. В този случай Европа може да въведе ответни „препятстващи положения”, според които компаниите, спазващи американските санкции, ще бъдат наказани, пише The Washington Post.
 
„Американците така дълго възприемаха поддръжката на Европа като нещо задължително, че малцина анализатори се опитаха да си представят как в действителност ще изглежда разривът на трансатлантическия Алианс. Възможно е да е настанало време да се размисли над това „а какво ако” – обобщава авторът David Ignatius.
 
Превод и редакция: БЛИЦ