През последните години човечеството все по-често се сблъсква с аномални метеорологични явления, а сега географи от Университета на Йорк и Лондонското училище по икономика във Великобритания изложиха смела идея: Земята може би преживява толкова бързи климатични промени, че традиционното разбиране за „сезоните“ губи смисъла си в ежедневието.
Това не означава, че Земята ще промени наклона на оста си или че температурните колебания, причинени от въртенето ѝ около Слънцето, ще спрат.
Въпросът е, че антропогенните климатични промени променят толкова значително годишните ритми на планетата, че културното значение и ежедневният ни опит със сезоните все повече се различават от традиционните им определения.
Изследователите предлагат „концептуална промяна“ във възприятието за сезонността, като идентифицират четири нови вида „сезони“, които според тях стават все по-често срещани.
Те включват „възникващи сезони“ – напълно нови сезонни модели, които преди това не са съществували в даден регион; „изчезнали сезони“ – традиционни сезони, които на практика са изчезнали или са станали неразпознаваеми; „аритмични сезони“ – прекъсвания в очакваното време и продължителността на сезонните цикли; и „синкопирани сезони“ – нередовни колебания в интензитета или характера на сезоните.
Много от тези идеи вече се потвърждават в ежедневието ни. Научните изследвания показват, че летата стават все по-горещи и по-дълги, докато зимите стават по-къси и по-топли, а пролетта идва по-рано.
„Сезоните на ураганите“ в Атлантическия и Тихия океан продължават по-дълго, а „сезоните на горските пожари“ в Калифорния вече могат да обхванат почти цялата година. Поразителен пример е появата на така наречените „сезони на мъглата“ в Югоизточна Азия.
В страни като Индонезия, Малайзия и Сингапур общностите все по-често се сблъскват с ежегодното повтаряне на тежко замърсяване на въздуха, причинено от изгарянето на тропически торфени находища. Това, което някога е било спорадично екологично нарушение, сега се признава за редовна сезонна опасност.
Тази нарастваща обществена осведоменост доведе до подобрено прогнозиране на качеството на въздуха, широкото разпространение на системите за филтриране на въздуха в дома и целенасочените кампании за общественото здраве. Чрез осъзнаването на сезонния ритъм на тази заплаха, обществата успяват да реагират по-ефективно.
Концепцията за „нови сезони“ в антропоцена може да изглежда радикална за някои, но целта ѝ не е да премахне пролетта или лятото или да пренапише календара. Изследователите предлагат да преосмислим сезонността на обществено ниво.
Тъй като изменението на климата продължава да нарушава естествените ритми на Земята, по-гъвкавият поглед върху сезоните би могъл да ни помогне да се адаптираме по-добре към свят, който вече не функционира по същите стари правила. Проучване в подкрепа на тези идеи е публикувано в списание Progress in Environmental Geography.
