Държавните помощи за предотвратяване фалита на американската застрахователна компания AIG надхвърлят каквито и да било познати измерения. Не възниква ли тук въпросът за системата? За Дойче веле коментира Бригите Шолтес.
Помощите, които САЩ отпускат на AIG, отговарят почти на БВП на Ирландия, който е 151 милиарда евро. Предвид на неимоверните държавни помощи междувременно тези съотношения се позабравиха. Необходимостта от държавни помощи се обосновава винаги с важността на институтите за системата. При някога най-големия застрахователен концерн в света тази важност за системата е несъмнено безспорна, още повече пък че точно американците надали биха искали да рискуват да предизвикат втори "случай Лемън".
Струва ли си системата?

Щом е необходима стойността на почти целокупния БВП на Ирландия, за да бъде подсигурено съществуването на един единствен, макар и безспорно важен за системата концерн, то тогава човек го обземат съмнения дали такава система действително си струва. Още повече, че разходите за тези спасителни акции се поемат на първо време от данъкоплатците.
Финансовото дело е в свободно падане, не може да се отърси от шока въпреки дотациите за милиарди в световен мащаб. Човек остава едва ли не с впечатлението, че институтите сега изцяло разчитат на държавата. Нейната помощ наистина не е безплатна. Държавата също иска лихви и такси за целта, но те очевидно са все още по-изгодни от съответните на пазара. След края на кризата държавата ще си потърси тези средства.
Ще потекат ли отново парите?
Дали цялостно обръщане гръб на системата би било разрешение на настоящите проблеми, е съмнително. Все още в националните икономики се мисли най-много за еволюция, но не и за революция. Наистина в сегашно време не остава нищо друго освен стремежът към ограничаване на щетите, а по този начин и към консервативен подход. В крайна сметка обаче преди всичко пазарната психология ще помогне за преодоляване на кризата.
Това вероятно ще се случи тогава, когато стане ясно, че пазарът е изкривил силно надолу оценката на определени ценни книжа. Когато тези стойности отново бъдат оценени по-реалистично, тогава системата ще се самодокаже, защото тогава евентуално ще бъде възможна продажбата на тези книжа с печалба - парите ще потекат отново. Ако обаче това не се удаде в средносрочна перспектива, вероятно ще се наложи да се зададе въпросът за системата. /БЛИЦ